Другият [bg]

1.

В десет часа в неделната утрин ресторантът на О’Мали беше по-безлюден отвсякога. Двама старчоци се бяха настанили близо до вратата, пред тях стояха големи чаши с кафе, на масата помежду им беше отворена шахматна дъска. Единствената сервитьорка се взираше като хипнотизирана в екрана на малкия телевизор над барплота, по който вървеше информационна реклама за стикове за голф.

Юн Сабло седеше на маса в дъното; носеше избелели джинси и прилепнала тениска, която подчертаваше релефните му мускули (каквито Ралф не притежаваше от около 2007-а насам). Юн също зяпаше телевизора, но като видя Ралф, вдигна ръка и му помаха. Изчака го да седне и отбеляза:

— Не проумявам защо сервитьорката проявява такъв интерес към този стик.

— Според теб жените не играят голф, така ли? В какъв свят на мъже шовинисти живееш, амиго?

— Знам, че жените играят голф, обаче този стик е кух. Ползата от него е, че ако ти се допикае преди четиринайсетата дупка, можеш да се облекчиш в него. Дори е осигурена мъничка престилка, която да си преметнеш върху оная работа. С което искам да кажа, че тъкмо този стик е безполезен за представителките на нежния пол.

Сервитьорката дойде да им вземе поръчката. Ралф поиска бъркани яйца и препечен ръжен хляб, като гледаше менюто, а не нея, иначе имаше опасност да се разсмее. Желание, с което тъкмо тази сутрин не предполагаше, че ще се бори; колкото и да се мъчеше, все пак тихичко се изкиска. Сетеше ли се за престилчицата, го напушваше истеричен смях.

И без да умее да чете мисли, келнерката разбра причината за веселието му и промърмори:

— Абе, наглед е голям майтап. Освен ако простатата на мъжа ти, който е луд по голфа, не е колкото грейпфрут, а ти се чудиш какво да му подариш за рождения ден.

Ралф и Юн се спогледаха и не издържаха. Разсмяха се гръмко и шахматистите ги изгледаха на кръв.

Жената се обърна към Юн:

— Ще поръчаш ли нещо, красавецо, или само ще се наливаш с кафе и ще се хилиш на стика писоар?

Той си поръча пържени яйца по мексикански, сервирани върху запържена царевична тортиля и залети с пюре от домати, люти чушки и кромид, подправено с кориандър. Изчака сервитьорката да се отдалечи и отбеляза:

— Не мислиш ли, че живеем в странен свят, изобилстващ със странни неща?

— Така изглежда. Особено предвид предстоящия ни разговор. Какво беше странното в Канинг?

— О, де да беше само едно!

Юн носеше кожена чанта с дълга дръжка, за която Джак Хоскинс веднъж се беше изказал (подигравателно), че е чантичка за педали. Извади от нея айпад мини в кожен калъф, протрит от употреба. Ралф беше забелязал, че все повече полицаи използват такива джаджи, и предполагаше, че до 2020-а или до 2025-а те ще изместят традиционните бележници. Е, светът вървеше напред. Човек или се движеше в крачка с него, или изоставаше безнадеждно. Радваше се, че за рождения ден му бяха подарили такова устройство, вместо писоарния стик за голф.