Другият [bg]

5.

На следващия ден, неделя, валеше проливен дъжд, затова Ралф, Джийни, Хауи и Алек насядаха около рядко използваната маса в трапезарията на семейство Андерсън. Юн Сабло, който си беше у дома в Кан Сити, присъстваше „задочно“ по скайп чрез лаптопа на Хауи.

Ралф направи рекапитулация на известната им досега информация, после даде думата на Юн, който разказа на Голд и Пели за „находките“ в обора на Елфман. Хауи внимателно го изслуша, после промърмори:

— Нищо не се връзва, нелогично е. Всъщност е на светлинни години от логичното.

— Според вас този човек се е криел в сеновала на изоставения обор, така ли? — обърна се Алек към Юн.

— Така предполагаме.

— В такъв случай няма как да е бил Тери — намеси се Голд. — През целия ден в събота беше тук, във Флинт Сити. Сутринта заведе момичетата на общинския басейн, целия следобед беше на „Естел Барга“, за да подготви игрището — влизаше му в задълженията като треньор на отбора домакин. Много хора ще потвърдят, че са го видели и на едното, и на другото място.

— А от събота до понеделник — добави Алек — вече беше в затвора. Както отлично знаеш, Ралф.

— Да, той има алиби за почти всяка своя крачка — кимна Ралф. — Тъкмо това най-много ни озадачаваше, но да го оставим за малко. Ще ви покажа нещо. Юн вече го е виждал, прегледа записа тази сутрин. Само че преди това му зададох въпрос, който сега ще задам и на вас. Да сте забелязали пред сградата на съда човек с обезобразено лице? На главата му имаше нещо, но няма да ви кажа какво. Е, някой видя ли го?

Хауи отговори отрицателно и поясни, че вниманието му е било погълнато от неговия клиент и съпругата му. Алек Пели обаче каза:

— Да, видях го. Изглеждаше, сякаш е пострадал при пожар. На главата му… — Той млъкна и се ококори.

— Продължавай — подкани го Юн от дневната си в Кап Сити. — Кажи го, амиго. Ще ти олекне.