Другият [bg]

— Какво?

— Само че не може да си тръгне тъкмо когато предстои най-големият мач в живота му. Искал е да поведе отбора към още една победа и да стигнал до финалите.

— Наистина е налудничаво.

— По-налудничаво от това да убиеш и да изнасилиш с клон момченце?

Волю-неволю, Ралф щеше да признае, че Юн има право, но сервитьорката донесе поръчките и му спести отговора. Щом останаха сами, побърза да попита:

— А отпечатъците по катарамата?

Сабло прокара пръст по дисплея и показа друга снимка на конската глава, отново в едър план; на тази фотография блясъкът на катарамата беше помрачен от белия дактилоскопски прах. Отпечатъците върху нея бяха му заприличаха на стъпки в схема от едновремешен самоучител по танци.

— Криминолозите имаха в компютъра си отпечатъците на Мейтланд и програмата веднага показа съвпадение. Само че… ето първата странност, необичайност… наречи я както щеш. Линиите и завъртулките на отпечатъците от катарамата са избледнели и на места са прекъснати. Все пак са достатъчно за доказване на съвпадение, което ще издържи в съда. Обаче компютърният специалист, който ги изследва — а той е много опитен, — каза, че са от пръстите на възрастен човек. На осемдесет, дори на деветдесет години. Попитах го дали разликата се е получила заради това, че Мейтланд е бързал отново да се преоблече и да си плюе на петите. Той отговори, че е възможно, обаче изражението му отричаше това предположение.

— Ами… — Ралф си взе от бърканите яйца и установи, че има апетит — приятна изненада също като внезапния пристъп на смях по повод многофункционалния стик за голф. — Не отричам, че е странно, но може би е без значение. И наум добави: „Докога ще продължавам да пренебрегвам непрекъснато изникващите аномалии и да твърдя, че са без значение?“

— Имаше на още един човек — продължи Юн. — Те също бяха доста неясни, затова компютърният специалист не ги изпрати в националната база данни на ФБР, но той вече разполагаше с всички паразитни пръстови отпечатъци от буса и от катарамата. Погледни и кажи какво мислиш.

Той подаде на Ралф айпада. Виждаха се два комплекта дактилоскопски следи; единият беше обозначен с „БУС НЕИЗВЕСТНО ЛИЦЕ“, другият — с „КАТАРАМА НА КОЛАН НЕИЗВЕСТНО ЛИЦЕ“. Изглеждаха идентични, но само на пръв поглед. Нямаше да бъдат приети като доказателства в съда, особено ако ги оспореше адвокат като Хауи Голд (той беше като булдог — захапеше ли нещо, не го пускаше). Ралф обаче не се намираше в съдебната зала и беше почти убеден, че отпечатъците са на един и същ човек, а предположението му се основаваше на онова, което снощи му беше казала Марси Мейтланд. Е, доказателствата не бяха сто процента сигурни, но все пак бяха достатъчни за детектив в принудителен отпуск, който не е длъжен да докладва всичко на висшестоящите… или за окръжен прокурор, борещ се за преизбиране.