Другият [bg]

Голд изпъшка.

— Не се тръшкай, елиминирахме поне четири: на фермера, притежавал буса, на най-големия му син, който го е карал от време на време, на хлапето, което го е откраднало, и на Тери Мейтланд. Остават само едни, който не сме идентифицирали (може да са на приятел на фермера или на някое от другите му деца, вмъкнало се в буса да си поиграе), както и онези, неясните.

— Същите размазани отпечатъци, които сте открили на катарамата.

— Може би, но не сме сигурни. Линиите и завъртулките са избледнели и тук-там са прекъснати. Нито един съд няма да ги приеме като доказателство.

— Да, да, разбрах. Ще ви попитам нещо, господа. Възможно ли е човек, получил тежки изгаряния — и по ръцете, и по лицето, — да остави подобни отпечатъци? Толкова неясни, че да не могат да бъдат идентифицирани?

— Да — отговориха едновременно Юн и Алек — гласовете им се разминаха с частица от секундата заради забавянето по скайп.

— Проблемът обаче е, че човекът пред съдебната зала имаше татуировки на опакото на дланите. Ако пръстите му са били обгорени, би трябвало и татуировките да ги няма, нали така?

Хауи поклати глава:

— Не е задължително. Ако съм се подпалил, може би ще се опитам да изгася пламъците, но не и с опакото на дланите. — Той се заудря по гърдите, за да покаже нагледно. — А ето така — с дланите.

За момент всички замълчаха, после Алек Пели промълви едва чуто:

— Човекът с белезите беше там. Готов съм да се закълна върху цял куп Библии.

— Предполагам, че криминолозите ще анализират веществото върху сеното в обора — каза Ралф, — но междувременно можем ли да предприемем нещо? Готов съм да приема всякакви предложения.

— Връщане в Дейтън — лаконичен бе Алек. — Знаем, че Мейтланд е бил там, също и бусът. Предполагам, че поне на някои въпроси ще получим отговор. Аз не мога да пътувам дотам, твърде много спешни задачи имам в момента, обаче познавам подходящ човек. Ще телефонирам и ще проверя дали е на разположение.

С това срещата приключи.