Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
В миговете преди Тери да бъде застрелян — тези сюрреалистични мигове, през които сетивата му бяха свръхизострени, беше видял още нещо жълто; съзнанието му беше изтласкало на преден план жълтата презрамка, вместо другото, което се вписваше в по-голямата галерия от гротески, но беше засенчено от Оли Питърсън, извадил само след секунди стария револвер, скрит в брезентовата чанта. Нищо чудно, че му се изплъзваше толкова време.
Около главата на човека с грозните изгаряния по лицето и с татуировки по ръцете беше омотана жълта кърпа, може би за да прикрие други белези. Но… дали беше кърпа, а не нещо друго? Например изчезналата риза? Същата, която Тери беше носил на железопътната гара?
„Фантазирам си небивалици“ — помисли си и може би беше така… обаче подсъзнанието му (онези мисли, скрити зад мислите му) през цялото време му беше крещяло да обърне внимание на тази жълта кърпа.
Стисна клепачи и се помъчи да си спомни точно какво беше видял през последните секунди от живота на Тери. Неприятната усмивка на русокосата водеща от Канал 7, когато се беше втренчила в окървавените си пръсти. Плакатът със спринцовката и с надпис МЕЙТЛАНД ЕТО ТИ ЛЕКАРСТВОТО. Момчето със заешката устна. Жената, която се приведе към Марси и ѝ показа среден пръст. И човека с изгарянията, който изглеждаше така, сякаш Бог с грамадна гума почти беше заличил чертите му, оставяйки само издутини, участъци розово-червена кожа и две дупки на мястото, където е бил носът, преди огънят да „разкраси“ лицето му с татуировки, по-страховити от онези по ръцете му. И сега, връщайки се към онези мигове, Ралф видя, че около главата на непознатия не е омотана кърпа, а нещо, което му стига до раменете, напомнящо куфия.
Да, би могло да е риза… но дори да беше, означаваше ли, че е точно онази, с която Тери беше на записите от охранителните камери на гарата? Имаше ли начин да се провери?
Реши, че има, само че с помощта на Джийни, която разбираше от компютри много повече от него. Освен това май беше настъпил моментът да престане да смята за врагове Хауард Голд и Алек Пели. „Може би всички сме на една и съща страна“ — каза му Пели на сбогуване след срещата в дома на Мейтланд. Може и така да беше. Или би могло.
Той включи на скорост и потегли към дома си; през цялото време натискаше педала до дупка.
3.
Седяха в кухнята с Джийни, нейният лаптоп стоеше пред тях на масата. В Кап Сити имаше четири телевизии — всяка голяма тв мрежа имаше местен канал, плюс Канал 81, който излъчваше новините от града, заседанията на Общинския съвет и различни обществени прояви (например срещата с Харлан Коубън, в която Тери беше участвал като гост-звезда). Репортерите и от петте медии бяха чакали пред съда, за да отразят предявяването на обвинение на Тери, операторите и на петте бяха заснели престрелката и всички разполагаха с кадри на стълпотворението пред сградата. Разбира се, след първия изстрел всички камери се бяха обърнали към Тери — по лицето му се стича кръв, той изблъсква жена си встрани, за да я предпази, после се просва на улицата, поразен от втория, фатален изстрел. Преди това да се случи, записът на Си Би Ес прекъсва, защото камерата, улучена от куршума на Ралф, се пръсва и парченце попада в окото на оператора.
След като изгледаха по два пъти всички клипове, Джийни се обърна към мъжа си, но не продума. Не се и налагаше.
— Пусни отново материала на Канал 81 — помоли той. — При започване на стрелбата образът заподскача, но иначе на техния запис най-добре се виждат хората от тълпата.
— Ралф… — Тя докосна ръката му. — Добре ли…
— Нищо ми няма — излъга той. Струваше му се, че светът се накланя и може скоро да се прекатури в нищото. — Пусни го отново, ако обичаш. И спри звука. Непрекъснатото дърдорене на репортерката ме разсейва.
Двамата се загледаха в монитора. Хора размахваха табели и крещяха беззвучно, устата им се отваряха и затваряха като на риби на сухо. В един момент камерата се завъртя — не дотолкова бързо, че да покаже човека, изплюл се в лицето на Тери, но тъкмо навреме да заснеме как Ралф му подлага крак и уж неволно го поваля на земята. На следващия кадър се виждаше как Тери помага на грубияна да стане („Също като сцена от Библията“ — помислил си бе тогава Ралф), после камерата се насочи обратно към човешкото множество. Сега на монитора двамата от охраната на съда — пълният мъж и кльощавата жена — се опитваха да попречат на хората да се качат на стъпалата към входната врата. После русокосата от Канал 7 се изправи, взирайки се невярващо в окървавените си пръсти. На следващите кадри Ралф видя Оли Питърсън, нарамил брезентовата вестникарска чанта и нахлупил плетената вълнена шапка, изпод която стърчаха рижавите му къдрици — оставаха две секунди, преди да се превърне в звездата на шоуто. Видя момчето със заешката устна и оператора на Канал 81, който за миг насочва камерата към лицето на Франк Питърсън, щамповано на тениската на хлапето, преди да продължи да…