Другият [bg]

— Глупости! Призраци, вещици, вампири — те не съще…

Джийни удари с длан по масата и звукът, напомнящ пистолетен изстрел, така стресна Ралф, че той подскочи. Очите ѝ гневно искряха:

— Опомни се! Виж онова, което ще ти избоде очите! Тери Мейтланд е бил едновременно на две места! Ако престанеш да търсиш обяснение на този факт и го приемеш…

— Не мога да го приема, мила. Противоречи на всичко, в което съм вярвал през целия си живот. Ако се примиря, ако повярвам, наистина ще полудея.

— Не, няма, защото имаш здрава психика. Мисълта ми е друга: опитвам се да ти кажа, че вече не е необходимо да продължаваш да разнищваш случилото се. Тери е мъртъв. Откажи се.

— Ами ако се откажа, а Тери наистина не е убил Франки Питърсън? Какво ще означава това за Марси, за дъщерите ѝ?

Джийни стана, приближи се до прозореца над мивката и се загледа навън. Беше стиснала юмруци.

— Дерек пак се обади — промърмори. — Настоява да се прибере вкъщи.

— Какво му каза?

— Да остане до края на сезона в средата на идния месец. Макар че много ми се иска да си е у дома. Накрая го убедих да ме послуша и знаеш ли защо? — Тя се обърна: — Защото не искам да е тук, докато се ровиш в тази гадост. Защото, като се стъмни довечера, ще ме обземе страх. Ами ако наистина е някакво свръхестествено същество? Ами ако разбере какво търсиш?

Ралф я прегърна и усети как трепери. „Май наистина го вярва“ — помисли си.

— Юн ми разказа тази история, обаче е убеден, че убиецът е човек, а не някакво измислено същество. Аз съм на същото мнение.

Джийни, която беше притиснала лице до гърдите му, промълви:

— Тогава защо човекът с белязаното лице не се вижда на записите?

— Не знам.

— Държа на Марси. — Тя го погледна, по лицето ѝ се стичаха сълзи. — Обичам момичетата ѝ. Всъщност държа и на Тери… на всички от семейство Питърсън… но най-много държа на двама ви с Дерек. Вие сте смисълът на живота ми. Не можеш ли да се откажеш? Да изчакаш края на принудителната отпуска, да се срещнеш с психолога и веднъж завинаги да приключиш с този епизод.

— Не знам — излъга Ралф. Всъщност знаеше. Само че не искаше да го казва на Джийни тъкмо сега, когато тя се държеше толкова странно и бе толкова разстроена. Не можеше да приключи.

Все още.