Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Виктор Крум седеше в един ъгъл, мрачен както обикновено, и не разговаряше с никого. Седрик и Фльор си бъбреха. Французойката изглеждаше доста по-щастлива, отколкото Хари я бе виждал досега, и постоянно отмяташе глава назад, така че дългата й сребриста коса проблясваше на светлината. Един шишко с голям черен фотоапарат, от който излизаше струйка дим, следеше момичето с крайчеца на очите си.
Багман забеляза Хари, бързо скочи и се запъти към него.
— А ето го! Участник номер четири. Влизай, Хари, влизай! Не се притеснявай, това е церемонията за проверка на пръчките. Останалите съдии скоро ще пристигнат.
— Проверка на пръчките ли? — нервно повтори Хари.
— Трябва да се уверим, че вашите пръчки функционират добре, да няма някакъв проблем, нали разбираш, защото те са основното ви средство за преодоляване на изпитанията, които предстоят — обясняваше Багман. — Експертът сега е горе при Дъмбълдор. А после ще ви направят и по някоя и друга снимка. Това е Рита Скийтър — добави той, като посочи вещицата с цикламената мантия, — която пише малък репортаж за турнира за „Пророчески вести“.
— Може би няма да е толкова малък, Людо — прекъсна го Рита Скийтър, вперила очи в Хари.
Косата й беше претенциозно оформена в прическа от неестествено неподвижни букли, които никак не отиваха на четвъртитото й лице. Очилата й бяха украсени със скъпоценни камъни. Дебелите й пръсти с петсантиметрови алени нокти стискаха чанта от крокодилска кожа,
— Дали не бих могла да разменя две-три думи с него, преди да започнем? — попита тя, без да отмества поглед от Хари. — Все пак е най-младият избраник, нали разбирате… да добавим малко цвят.
— Естествено! — възкликна Багман. — Тоест ако… Хари няма нищо против.
— Амии… — беше единственото, което Хари успя да каже.
— Чудесно! — бързо изрече Рита Скийтър и след секунда неочаквано силно впи алените си нокти в ръката му над лакътя, изведе го отново вън от стаята и отвори една съседна врата.
— Не можем да работим на такъв шум — рече тя. — Я да видим… ето, тук е достатъчно приятно и уютно.
Озоваха се в килер за метли. Хари я погледна с недоумение.
— Хайде ела, миличък… така… Чудесно! — отново го подкани Рита Скийтър, като се настани предпазливо върху някаква обърната кофа и бутна Хари да седне върху една картонена кутия, след което затвори вратата и помещението потъна в мрак. — Я да видим сега…
Тя отвори чантата си от крокодилска кожа и измъкна оттам цял сноп свещи. Само с едно махване на магическата си пръчка ги запали и ги вдигна във въздуха, за да им светят.
— Нали няма да имаш нищо против да използвам Самопишещото перо? Така ще разговаряме по-спокойно.
— Какво… перо? — не разбра Хари.
Рита Скийтър се усмихна още по-широко и той преброи три златни зъба в устата й. Тя отново бръкна в крокодилската си чанта, извади оттам някакво отровнозелено перо и руло пергамент, което разви между двамата върху кутия от вълшебния универсален разтворител на петна от госпожа Скауър. После пъхна върха на зеленото перо в устата си, смукна от него с видима наслада и го изправи върху пергамента, където то остана в равновесие върху връхчето си, потрепвайки леко.
— Проба… Аз съм Рита Скийтър, репортер на „Пророчески вести“.
Хари се загледа в перото. Щом Рита заговори, то започна да дращи, плъзгайки се с лекота по пергамента.
Привлекателната блондинка Рита Скийтър, четиридесет и три годишна, спукала с безмилостното си перо множество напомпани репутации…
— Чудесно! — отново каза Рита, откъсна горния край на пергамента, смачка го на топка и го пъхна в чантата си. После се наведе към Хари и започна: — И така… Как реши да се включиш в Тримагическия турнир?
— Амии… — отново бе единственото нещо, което Хари успя да каже, тъй като вниманието му беше привлечено от перото.
Макар че момчето не говореше нищо, то усилено дращеще по пергамента и набързо изписа няколко изречения, от които Хари прочете само последното.
Зловещ белег, наследство от трагично минало, обезобразява иначе чаровното лице на Хари Потър, чиито очи…
— Не се занимавай с перото! — строго каза Рита Скийтър и той с голяма неохота отмести очи от него. — И така… Защо реши да участваш в турнира, Хари?
— Аз не съм… — започна пак Хари. — Изобщо не зная как името ми е попаднало в Огнения бокал. Аз не съм го пускал там.