Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Ти ми обясни!
— Потър ме нападна, сър…
— И двамата се нападнахме едновременно! — викна Хари.
— …и улучи Гойл… вижте…
Снейп огледа Гойл, чието лице наподобяваше илюстрация от книга за отровни гъби.
— В болничното крило, Гойл — спокойно каза Снейп.
— А Малфой улучи Хърмаяни! — обади се Рон. — Погледнете я!
Той се мъчеше да накара Хърмаяни да покаже зъбите си на Снейп, а тя с всички сили се опитваше да ги покрие с ръце, колкото и трудно да беше това, защото те вече бяха стигнали до якичката й. Панси Паркинсън и останалите слидеринки едва се сдържаха да не прихнат на глас и иззад гърба на професора сочеха с пръсти към нея.
Снейп я удостои с леден поглед и каза:
— Не виждам разлика.
Хърмаяни изхлипа, очите й се напълниха със сълзи, тя се обърна, хукна по коридора и продължи да тича, докато изчезна от погледите им.
Добре че Хари и Рон се разкрещяха срещу Снейп едновременно и гласовете им така отекваха из каменния коридор, та в настаналата суматоха той не можа да чуе точно как го наричаха. Но успя да схване смисъла на епитетите.
— Да видим сега… — поде професорът с възможно най-противния си глас. — Лишавам „Грифиндор“ от петдесет точки и налагам наказание на Потър и Уизли. А ако не влезете веднага, наказанието ви ще трае цяла седмица.
Ушите на Хари пищяха. Беше му толкова обидно от несправедливостта, че му се искаше да надроби Снейп на хиляди слузести късчета с някое заклинание. Той подмина учителя, влезе вътре, продължи заедно с Рон до края на подземието и трясна чантата си върху масата. Рон също трепереше от гняв… За миг сякаш всичко между тях си беше постарому, но точно тогава Рон се обърна и седна до масата на Дийн и Шеймъс, като остави Хари самичък. В другия край на подземието Малфой се обърна с гръб към Снейп и подхилквайки се, натисна значката си. В стаята отново просветна надписът ПОТЪР Е ГАДЕН.
Часът започна, но Хари продължаваше да седи, вторачен в Снейп, и си представяше как на професора му се случват ужасяващи неща. Само да знаеше как се прави проклятието Круциатус… щеше да просне Снейп по гръб като онзи паяк и да го гледа как се гърчи и потръпва…
— Противоотрови! — обяви Снейп и огледа всички със студените си черни очи, които святкаха отблъскващо. — Сега трябва да приготвите отварите. Искам да сварите внимателно съставките, а след това ще изберем върху кого да изпробваме някоя от противоотровите.
Очите на Хари срещнаха погледа на Снейп и момчето веднага разбра — той се канеше да отрови него. Прииска му се да грабне котела си, да изтича пред класа и да го захлупи върху мазната коса на Снейп…
Точно в този момент мислите му бяха прекъснати от почукване на вратата.
Беше Колин Крийви. Той пристъпи в стаята, отправи грейнал поглед към Хари и се приближи към катедрата.
— Какво има? — сопнато попита Снейп.
— Извинете, сър, изпратиха ме да заведа Хари горе. Снейп погледна над гърбавия си нос надолу към Колин, чиято щастлива усмивка тутакси изчезна от лицето му.
— Потър има още един час по отвари — рече професорът хладно. — Той сам ще дойде горе, когато часът свърши.
Колин поруменя.
— Сър… Моля ви, господин Багман го вика — осмели се да изрече той. — Всички участници трябва да се съберат, мисля че ще им правят снимки…
Хари би дал всичко, което притежаваше, за да може да възпре Колин да изрече последните думи. Крадешком погледна към Рон, който обаче бе забол очи в тавана.
— Много добре, много добре — тросна се Снейп. — Потър, остави си нещата тук. Искам да се върнеш, за да изпробваме твоята противоотрова.
— Моля ви, сър… Той трябва да носи всичко със себе си — изцвърча Колин. — Участниците…
— Много добре! — викна Снейп. — Потър… взимай си чантата и се махай от очите ми.
Хари преметна чантата си през рамо, стана и се отправи към вратата. Докато минаваше покрай чиновете на слидеринци, надписът ПОТЪР Е ГАДЕН засвятка към него от всички страни.
— Страхотно е, нали? — забърбори Колин още щом Хари затвори вратата на подземието зад гърба си. — Нали! Ти да си избраник!
— Да, страхотно е — неохотно се съгласи Хари, докато вървяха към стълбището на входната зала. — За какво са им снимки, Колин?
— За „Пророчески вести“ май.
— Направо връх! — глухо възнегодува Хари. — Само това ми липсваше! Да ме видят всички.
— Успех! — пожела му Колин, като стигнаха до стаята. Хари почука и влезе.
Това бе една от малките класни стаи и повечето чинове бяха избутани в дъното й, за да се отвори място в средата. Точно пред черната дъска обаче бяха подредени един до друг и застлани с дълга кадифена покривка три чина. Зад тях бяха поставени пет стола, на единия от които седеше Людо Багман и приказваше с някаква непозната за Хари вещица в цикламена мантия.