Хари Потър и огненият бокал

— Снощи я излъсках — с усмивка на гордост отвърна Седрик.

Хари погледна своята пръчка — цялата беше с петна от пръсти. Събра в шепа част от края на мантията си и се опита скришом да заличи петната. От върха й изхвръкнаха няколко златисти искри. Фльор Делакор го погледна укорително и той се отказа. Господин Оливандър пусна цяла редичка сребристи колелца дим из стаята от върха на пръчката на Седрик и обяви, че е доволен от нея. После рече:

— Господин Крум, ако обичате…

Виктор Крум се изправи и като провлачваше крака, приведен се запъти към господин Оливандър. Подаде пръчката си и зачака начумерен, с ръце в джобовете на мантията си.

— Хм-хм… Това е творение на Грегорович, ако не греша… Великолепен майстор на магически пръчки, макар че изяществото никога не е било негов… но както и да е…

Той вдигна пръчката и я огледа изключително подробно, като я въртеше ту насам, ту натам пред очите си.

— Да… от габър и със сърдечна нишка от змей като че ли? — Той хвърли кос поглед към Крум, който му кимна. — Малко по-дебела от обичайното… доста неподатлива… близо двайсет и шест сантиметра… Авис!

Пръчката от габър гръмна като пушка и от края й изхвърчаха няколко малки чуруликащи птички, които литнаха през прозореца сред искрящата светлина на слънцето.

— Добра е — отсъди господин Оливандър и върна пръчката на Крум. — И остава… господин Потър.

Хари се изправи, размина се с Крум и подаде своята пръчка за проверка.

— Ааа, да! — възкликна господин Оливандър и бледите му очи изведнъж светнаха. — Да, да, да… Много добре си спомням.

И Хари си спомняше. Сякаш се беше случило вчера…

Преди четири лета на единайсетия си рожден ден бе влязъл в магазинчето на господин Оливандър заедно с Хагрид да купят пръчка. Собственикът му взе мярка и започна да предлага една след друга различни пръчки да ги изпробва. На Хари му се струваше, че е размахал всички пръчки в магазина, докато накрая намери онази, която му прилягаше най-добре — изработена от бодлива зеленика, дълга двайсет и осем сантиметра и в сърцевината с едно-единствено перо от опашката на феникс. Господин Оливандър остана много изненадан, че точно тази пръчка подхожда на момчето. „Любопитно… любопитно…“ — повтаряше той. И когато Хари попита какво е толкова любопитно, той му обясни, че фениксовото перо в неговата пръчка е от опашката на птица, дала само още едно перо — за сърцевината на пръчката на Лорд Волдемор.

Хари не бе споделял това с никого. Беше много доволен от своята пръчка. Освен това ясно съзнаваше, че връзката между двете пръчки е неотменим факт, точно както и фактът, че той самият е племенник на леля Петуния. Горещо се надяваше обаче господин Оливандър да не разгласи тази подробност пред присъстващите в стаята. Глождеше го подозрението, че Самопишещото перо на Рита Скийтър направо ще се взриви от възторг, ако тя узнае това.