Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
За Хари четвъртата учебна година в „Хогуортс“ започва. Предстои му още едно голямо събитие, което ще го накара да забрави ужасното лято: световното първенство по куидич. И още едно състезание ще занимава учениците през учебната година: Тримагическият турнир, в който Хари играе такава роля, каквато дори в мечтите си не си е представял. Разбира се, зад това се крие Злото, което отново иска да излезе наяве: лорд Волдемор. Ще стане тясно за Хари, много тясно. И все пак Хари винаги може да разчита на подкрепата на своите приятели и в най-безнадеждните ситуации.
— Остави тая работа — възрази Хари и се огледа да не би някой да ги подслушва, но наоколо бе пусто. — Той се върна в страната само защото усетих болка в белега. Нищо чудно сега да връхлети в замъка, ако му пиша, че някой ме е включил сред участниците в Тримагическия турнир…
— Той би предпочел да го научи от теб — строго каза Хърмаяни. — И без това ще разбере по някакъв начин.
— Как точно?
— Хари, такова нещо не може да остане в тайна — заговори Хърмаяни съвсем сериозно. — Турнирът е прочут, и ти си прочут… Бих се изненадала, ако в „Пророчески вести“ не пише нищо за твоето участие. Вече те споменават в половината книги за Ти-знаеш-кой… но Сириус би искал да го узнае от теб, сигурна съм.
— Добре, добре, ще му пиша — склони най-сетне Хари и хвърли последното си залъче в езерото.
Двамата проследиха с поглед как то се понесе по повърхността и само след миг едно огромно пипало се издигна от глъбините и го грабна. После се върнаха в замъка.
— По коя сова да го пратя? — попита Хари, докато се качваха по стълбите. — Той ме предупреди да не използвам повече Хедуиг.
— Питай Рон дали ще ти заеме…
— Нищо няма да го питам! — отсече Хари.
— Вземи тогава някоя от училищните сови. Те са за общо ползване — посъветва го тя.
Двамата отидоха в соварника. Хърмаяни подаде на Хари парче пергамент, перо и шишенце мастило и тръгна да се разхожда между редиците пръчки с накацали по тях най-различни видове сови. Хари седна на пода, облегна се на стената и започна да пише.
Скъпи Сириус,
Понеже ми беше казал да ти пиша за всичко, което става в „Хогуортс“, ето какво имам да ти съобщя.
Не знам дали си чул, но тази година ще има Тримагически турнир и в събота вечер бях посочен за четвърти избраник. Не знам кой е сложил името ми в Огнения бокал, но не съм аз. Другият участник от „Хогуортс“ е Седрик Дигъри от „Хафълпаф“.
На това място той спря да помисли. Искаше му се да напише нещо за тежкото и тревожно чувство, което се бе загнездило в гърдите му от предишната вечер, но не се сещаше как да го изрази с думи, затова само топна отново перото си в мастилницата и написа:
Надявам се, че си добре, както и Бъкбийк.
Хари
— Готово! — съобщи той на Хърмаяни, изправи се и изтръска сламата от мантията си.
В този миг Хедуиг кацна на рамото му и подаде краче.
— Не мога да те пратя — каза й Хари, докато оглеждаше училищните сови. — Трябва да бъде някоя от тези…
Хедуиг нададе гневен звук и хвръкна толкова рязко, че ноктите й се забиха в рамото му. После обърна гръб на Хари и стоя така, докато той привързваше писмото за крака на една голяма забулена сова. След като совата отлетя, Хари понечи да погали Хедуиг, ала тя го клъвна гневно и литна на една от най-високите греди, където той вече не можеше да я стигне.
— Първо Рон, а сега и ти! — ядоса се Хари. — Но каква вина имам аз?
* * *
Надеждите на Хари, че нещата ще се оправят, когато всички свикнат с мисълта за участието му в турнира, бяха разбити още на следващия ден. Щом почнаха часовете, той нямаше как да се скрие от съучениците си от другите домове и стана ясно, че не само грифиндорци го подозират. За разлика от тях обаче останалите не се радваха.
Хафълпафци, които обикновено отлично се разбираха с грифиндорци, изведнъж започнаха да се държат хладно, което пролича още в първия час по билкология. Явно смятаха, че Хари е откраднал славата на техния дом. Още повече че за „Хафълпаф“ мигове на слава се случваха рядко, а Седрик бе един от малцината, донесъл им гордост с победата над „Грифиндор“ в онзи куидичен мач. Ърни Макмилън и Джъстин Финч-Флечли, които бяха приятелски настроени към Хари, сега не му говореха, въпреки че тримата заедно пресаждаха скокливи луковици в едно и също сандъче. Дори се изсмяха подигравателно, когато една от луковиците на Хари се изплъзна от пръстите му и го цапардоса здравата по лицето. Рон също не му говореше. Хърмаяни седеше помежду им и безуспешно се опитваше да завърже разговор с двамата, но въпреки че й отговаряха нормално, те избягваха да се гледат един друг в очите. На Хари му се стори, че дори професор Спраут го избягва — сигурно защото беше ръководител точно на дом „Хафълпаф“.
Обикновено Хари с нетърпение очакваше срещите с Хагрид, но часът по грижа за магически създания означаваше да се срещне очи в очи със слидеринци за първи път, откакто бе избран за участник в турнира.
