Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Господин Оливандър разглеждаше пръчката на Хари много по-дълго време, отколкото другите. Накрая успя да изкара цял фонтан вино от нея и като обяви, че е все още в отлично състояние, я върна на Хари.
— Благодаря на всички — изправи се Дъмбълдор до съдийската маса. — Сега можете да се върнете в клас… или май е по-добре да слизате направо за вечеря, тъй като часовете и без това скоро ще свършат…
Хари се приготви да си тръгне с чувството, че най-сетне поне едно нещо се е наредило както трябва този ден, когато човекът с черния фотоапарат скочи на крака и се покашля.
— Снимките, Дъмбълдор, снимките! — провикна се развълнувано Багман. — Всички съдии заедно със състезателите… Какво ще кажете, Рита?
— Ами… добре, да направим най-напред общите снимки — съгласи се Рита Скийтър, без да отмества очи от Хари, — а после може и няколко индивидуални.
Снимането отне доста време. Където и да застанеше, Мадам Максим оставяше в сянка всички останали, а фотографът не можеше да се отдалечи достатъчно, за да я вмести в кадъра. Накрая се наложи тя да седне, а другите да я наобиколят. Каркаров непрестанно засукваше козята си брадичка около пръста си, за да й направи къдрица, а Крум, който според Хари трябваше да е свикнал вече на такива неща, се сви полуприкрит най-отзад в групата, фотографът държеше да постави Фльор най-отпред, но Рита Скийтър постоянно се намесваше и издърпваше Хари на преден план. После тя поиска индивидуални снимки на всеки от участниците и едва тогава ги освободиха.
Хари слезе направо за вечеря. Хърмаяни я нямаше и той реши, че още е в болничното крило, за да й оправят зъбите. Нахрани се самичък в края на масата и се прибра в кулата на „Грифиндор“, като си мислеше колко много работа има още по призоваващата магия. На влизане в спалнята се натъкна на Рон, който посочи възглавницата му и неохотно съобщи:
— Имаш поща по сова.
Там го чакаше изпратената от него училищна сова.
— Ааа… добре — смотолеви Хари.
— А утре вечер трябва да изработим наказанието си в подземието на Снейп — добави Рон и излезе от стаята, без изобщо да го погледне.
За миг Хари понечи да го последва, като не беше сигурен дали иска да разговаря с него, или да го удари — имаше основания и за двете. Но пък нямаше търпение да прочете дългоочаквания отговор на Сириус, затова отиде при совата, отвърза писмото от крака й и го разгъна.
Хари,
Не мога да споделя в писмо всичко онова, което бих искал, защото има риск някой друг хване совата, така че трябва да разговаряме на четири очи. Ще успееш ли да дойдеш край камината в кулата на „Грифиндор“ в един часа след полунощ на 22 ноември?
Аз най-добре знам, че и сам можеш да се грижиш за себе си, пък и докато си около Дъмбълдор и Муди, никой не би посмял да те нападне. И все пак явно някой търси подходяща възможност за това. Включването ти в турнира е било крайно рискована работа, и то под носа на Дъмбълдор.
Бъди нащрек, Хари! И веднага ми съобщи, ако се случи нещо необичайно. Отговори ми за 22 ноември колкото можеш по-скоро.