Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Все още нямаше отговор от Сириус, Хедуиг отказваше да се приближи до него, професор Трелони предсказваше смъртта му по-категорично отвсякога, а на урока за призоваваща магия при професор Флитуик се представи толкова зле, че получи допълнително домашно — само той и Невил.
— Не е чак толкова трудно, Хари — опитваше се да го окуражи Хърмаяни, докато излизаха от класната стая на Флитуик. През целия час тя беше призовавала разни предмети от стаята и гъби, кошчета и луноскопи хвърчаха към нея, сякаш ги привличаше като жив магнит. — Просто не се съсредоточаваш достатъчно…
— Изобщо не разбирам защо… — мрачно промълви той в отговор тъкмо когато минаваше Седрик Дигъри, заобиколен от голяма група пърхащи момичета, които така изгледаха Хари, сякаш бе гигантски раконог огнемет. — Вече… няма значение, нали? Пък и ни чака двоен час по отвари до края на следобеда…
Двата часа по отвари винаги бяха кошмарно преживяване, но тези дни се превърнаха в истинско мъчение. За Хари нямаше нищо по-тягостно от това, да изкара час и половина затворен в едно подземие със Снейп и слидеринците. Те всички сякаш се бяха наговорили да го тормозят колкото е възможно повече, задето е дръзнал да става избраник на училището. Веднъж вече бе успял да понесе това миналия петък благодарение на Хърмаяни, която седеше до него и шепнешком повтаряше едно и също — „Не обръщай внимание, не обръщай внимание…“ Едва ли този следобед можеше да очаква нещо по-добро.
Когато след обяда двамата с Хърмаяни слязоха в подземието на Снейп, пред вратата вече чакаха слидеринци, до един закачили отпред на мантиите си големи значки. За миг на Хари му мина през ум невероятната мисъл, че това са значки СМРАД, но скоро видя, че на тях е написано едно и също нещо с искрящи червени букви, които осветяваха мрачния подземен коридор:
— Харесват ли ти, а, Потър? — провикна се Малфой, когато го забеляза. — Виж какво още могат да правят!
Той натисна значката към гърдите си и написаното изчезна, а след миг на негово място се появи зелен надпис:
Слидеринци забоботиха в кикот. Всички натискаха значките си и скоро около Хари светеше само ПОТЪР Е ГАДЕН. Усети гореща вълна по лицето и шията си.
— О, много смешно! — саркастично се обърна Хърмаяни към Панси Паркинсън и бандата й слидерински момичета, които направо се превиваха от смях. — Самото остроумие!
Рон се бе облегнал на стената заедно с Дийн и Шеймъс. Той не се засмя, но и не подкрепи Хари.
— Искаш ли и ти, Грейнджър? — Малфой й подаде една значка. — Имам купища. Само не ми докосвай ръката, че тъкмо съм се измил и не ща да се цапам с разни мътнороди.
Гневът, който Хари бе потискал в гърдите си дни наред, изби като през язовирна стена. Преди да осъзнае какво прави, вече бе извадил магическата си пръчка. Всички наоколо се втурнаха да бягат назад по коридора.
— Хари! — строго го предупреди Хърмаяни.
— Хайде, давай, Потър! — спокойно процеди Малфой и също измъкна пръчката си. — Муди го няма да те пази… щом ти стиска, направи го…
За части от секундата погледите им се срещнаха и двамата викнаха едновременно.
— Фурнункулус! — извика Хари.
— Дензаугео! — изкрещя Малфой.
От двете пръчки лумнаха лъчове светлина, срещнаха се във въздуха и рикошираха настрани под различни ъгли, така че лъчът от пръчката на Хари се заби в лицето на Гойл, а този на Малфой улучи Хърмаяни. Гойл изрева и затули с длани носа си, по който избиха грамадни и противни циреи, а Хърмаяни се разхлипа в паника, притискайки устата си.
— Хърмаяни! — извика Рон и се втурна да види какво е станало с нея.
Хари го проследи и видя, че той дръпна ръката от лицето й. Под нея се разкри доста неприятна гледка. Предните зъби на момичето, които и без това си бяха възголемички, растяха с ужасяваща скорост и тя заприличваше все повече и повече на бобър, а зъбите се удължаваха, прехвърлиха долната устна и се насочиха към брадичката. Хърмаяни панически ги опипа и изпищя от ужас.
— И за какво е целият този шум? — чу се тих, като че мъртвешки глас.
Снейп се бе появил.
Слидеринци се скупчиха да разкажат своята вересия за случилото се. Снейп посочи Малфой с дългия си жълт пръст и рече: