Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Рита вдигна едната от силно почернените си вежди.
— Хайде, Хари, не се плаши, че ще си навлечеш неприятности. Всички знаем, че изобщо нямаш право да участваш, но не се притеснявай — нашите читатели обичат непокорните.
— Но аз не съм го направил! — повтори Хари. — Нито знам кой е…
— Какво чувстваш при мисълта за предстоящите изпитания? — попита Рита. — Вълнуваш ли се? Притеснен ли си?
— Аз… всъщност не съм мислил… Да, май съм нервен — отвърна Хари, а всичките му вътрешности се сгърчиха само като изрече това.
— Известно ли ти е, че някои от участниците в предишни турнири са загинали? — остро попита Рита Скийтър. — Мислил ли си изобщо по този въпрос?
— Ами… казват, че тази година щяло да бъде по-безопасно — отвърна Хари.
Перото свистеше по пергамента между тях ту напред, ту назад — сякаш караше кънки.
— Ти, разбира се, и преди си се срещал лице в лице със смъртта, нали? — продължи Рита Скийтър, като го гледаше изпитателно. — Как според теб ти се е отразило това?
— Ами… — пак промълви Хари.
— Мислиш ли, че поради травмата, преживяна в миналото, все повече ти се иска да се докажеш? Да покажеш, че си достоен за името си? Дали не си се изкушил да се включиш в Тримагическия турнир именно заради…
— Аз не съм се включвал! — троснато отвърна Хари, защото вече се дразнеше.
— Помниш ли изобщо своите родители? — попита Рита Скийтър, без дори да го изчака да довърши.
— Не — отвърна Хари.
— Според теб как биха се почувствали те при вестта, че ще участваш в Тримагическия турнир? Горди? Разтревожени? Ядосани?
Хари изпитваше вече истинска досада. Откъде-накъде ще знае как биха се чувствали родителите му, ако бяха живи! Усещаше как го пронизва зоркият поглед на Рита Скийтър. Той се намръщи, отмести очи и ги насочи към думите, написани току-що от перото.
Сълзи изпълват поразително зелените очи, щом нашият разговор се насочва към темата за родителите, които той едва си спомня.
— Изобщо НЯМА сълзи в очите ми! — високо възрази Хари. Преди Рита Скийтър да успее да му отговори, вратата на килера се отвори. Хари се огледа, примигвайки срещу силната светлина. Там стоеше Албус Дъмбълдор и гледаше как са се свили в тясното пространство.
— Дъмбълдор! — възкликна Рита Скийтър, като че ли точно него бе чакала, ала Хари забеляза, че перото и пергаментът мигновено изчезнаха от кутията, а дългите й извити нокти бързо щракнаха закопчалката на чантата от крокодилска кожа. — Как сте? — попита тя, като се изправи и протегна едрата си като на мъж ръка. — Надявам се, че сте прочел какво написах през лятото за конференцията на Международната конфедерация на магьосниците.
— Беше очарователно противно — отвърна Дъмбълдор, а в очите му припламнаха искрици. — Най-голямо удоволствие ми достави как сте ме описали като старомоден глупак.
Рита Скийтър не се смути ни най-малко.
— Исках само да кажа, че някои от вашите идеи са отживелица и че много от обикновените магьосници…
— С удоволствие ще изслушам основанията за обидата, Рита — рече Дъмбълдор с вежлив поклон и усмивка, — но се боя, че трябва да отложим тази дискусия за по-късно. Скоро ще започне проверката на магическите пръчки, а тя не може да се състои, ако единият от участниците в турнира е скрит в килер за метли.
Доволен, че се е отървал от Рита Скийтър, Хари забърза към стаята. Този път избраниците седяха близо до вратата и той веднага седна на стола до Седрик. Покрай застланата с кадифе маса се бяха настанили четирима от петимата съдии — професор Каркаров, Мадам Максим, господин Крауч и Людо Багман. Рита Скийтър седна в ъгъла. Хари видя как тя измъкна незабележимо пергамента от чантата си, разстла го върху коленете си, смукна от връхчето на Самопишещото перо и пак го постави върху пергамента.
— Позволете ми да ви представя господин Оливандър — обърна се Дъмбълдор към участниците, заемайки мястото си край масата. — Той ще провери вашите магически пръчки, за да сме сигурни, че са в отлично състояние преди началото на турнира.
Хари се огледа и едва не подскочи от изненада, като видя стария магьосник с големи бледи очи, застанал кротко до прозореца. Познаваше господин Оливандър — той беше майсторът на магически пръчки, от когото преди повече от три години бе купил и своята на улица „Диагонали“.
— Мадмоазел Делакор, бихте ли излязла първа, моля? — покани я господин Оливандър и сам пристъпи в средата на стаята.
Фльор се приближи до него и му подаде пръчката си.