Хари Потър и огненият бокал

— Не… аз само… ти току-що си изпусна перото.

Беше Чо. Хари усети как лицето му почервенява.

— О… да… съжалявам — измънка той и взе перото от ръката й.

— Ами… късмет във вторник! — пожела му тя. — Вярвам, че ще се справиш.

След тези думи Хари се почувства ужасно глупаво.

Хърмаяни също бе засегната от публикацията, но не крещеше на околните, които нямаха никаква вина. Всъщност Хари й се възхищаваше колко добре умее да се владее.

— Очарователна красавица? Тази тук? — изкряска Панси Паркинсън, когато за пръв път срещна Хърмаяни след излизането на репортажа. — Същинска бобърка!

— Не им обръщай внимание, Хари! — с достойнство рече Хърмаяни, вдигнала високо глава, докато минаваше покрай хилещите се слидеринки, все едно че ги няма. — Прави се, че не си чул.

Но Хари не можеше да не обръща внимание. Рон изобщо не му беше проговарял, откакто му съобщи за наказанието от Снейп. Хари се бе надявал, че ще успее да оправи нещата през двата часа, в които бяха принудени да мариноват мозъци на плъхове в подземието. Същия ден обаче бе излязла публикацията на Рита, която сякаш затвърди убеждението на Рон, че на Хари наистина му е приятно да бъде център на вниманието.

Хърмаяни се ядосваше и на двамата. Тя тичаше ту при единия, ту при другия и се опитваше да ги накара да се сдобрят. Но Хари бе непреклонен — заяви, че ще разговаря отново с Рон само ако той му повярва, че не е поставил името си в Огнения бокал, и се извини, задето го е наричал лъжец.

— Рон започна пръв! — упорстваше Хари. — Проблемът си е негов.

— Той ти липсва — не отстъпваше Хърмаяни. — А аз съм сигурна, че и ти му липсваш.

— Да ми липсва ли? — инатеше се Хари. — Изобщо не ми липсва…

Което си бе чиста лъжа. Хари много харесваше Хърмаяни, но с Рон беше съвсем различно. Ако най-добрият ти приятел е като Хърмаяни, трябва по-малко да се смееш и да прекарваш повече време в библиотеката. Хари още не беше овладял призоваващата магия и усещането, че не е в състояние да се справи с нея, се засилваше. Хърмаяни беше твърдо убедена, че изучаването на теорията ще му помогне. В края на краищата едва ли не цялата им обедна почивка минаваше в ровене от книга в книга.

Виктор Крум също прекарваше цели часове в библиотеката и Хари се чудеше какво си е наумил. Дали просто си учеше уроците, или търсеше начин да си помогне за преодоляване на първото изпитание? Хърмаяни често недоволстваше от присъствието му наоколо, но не защото ги безпокоеше, а защото им пречеха групичките кикотещи се момичета, които се криеха зад лавиците с книги да го зяпат.