Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Настани се в един стол. Зад гърба си можеше да чуе струите вода, които потекоха. Това беше всичко, от което се нуждаеше Нарин, осъзна той някак самодоволно — човешкото докосване в противовес на безличното обяснение на компютъра.
В този миг вик на примесени ярост и отвращение долетя откъм душа, много скоро последван от шума на вратата, която се отвори отчаяно с трясък.
Глава седемнадесета
Джеръл в миг скочи от стола и се озова в съблекалнята. Но онова, което видя там, не беше някакво страшно чудовище, а една много мокра и крайно възмутена Нарин, застанала извън обсега на душа, гола и покрита с течния сапун, който се впръскваше автоматично, след като този, който се къпеше, се намокреше достатъчно.
— Пак го направи! — избухна тя и докосна ръката си с погнуса. — Покрива ме с тази слуз всеки път, когато се опитам да използвам това подобие на душ.
Изведнъж една мисъл я озари.
— Това е сапун!
Ръката на Нарин застина така, както се опитваше допреди миг да отстрани лигавата гадост от кожата си.
— Сапун ли е?
Джеръл кимна със сериозен вид.
— Точно така.
— Но то се появи от стената, заедно със струйките вода.
— Това му е работата.
— Сапун — този път тя произнесе думата по-скоро учудено, отколкото с отвращение. Колебливо вдигна ръка към носа си и подуши тънкия слой сапун, който все още покриваше кожата й.
— Мирише хубаво.
— Така се предполага.
— Сапунът, който съм виждала, винаги е бил на калъпи.
С усилие на волята Джеръл откъсна погледа си от нея и се загледа в някаква точка на отсрещната стена. Тя напълно беше забравила, че е гола, твърде погълната от това последно чудо, за да съзнава въздействието, което упражняваше върху него.
Но той не можеше да не забелязва голотата й и му бе невъзможно да не обръща внимание на движението на ръцете й, които се плъзгаха по страните, гърдите и корема й, докато тя се наслаждаваше на това ново усещане.
Колкото по-скоро успееше да я накара да се изплакне, изсуши и облече, толкова по-лесно щеше да му бъде да удържи негласното обещание, което си бе дал — да не позволява на потребността му от нея да усложни положението.
— Виж, не е толкова трудно. Щом си се научила да използваш компютърния пулт, ще се научиш и да се къпеш под душа.
— Не съм си и помислила, че може да е сапун! — Нарин вдигна очи към него. Радостта от откритието озаряваше лицето й.
Джеръл сведе очи, но му беше невъзможно да я гледа само в очите, в устата или брадичката. Погледът му се плъзна надолу към гърдите й, малки и стегнати, меко проблясващи от сапуна, после надолу към корема…
— По дяволите! — изръмжа той, неспособен да сдържа възбудата си. Хвана я за ръката и я тикна отново под душа.
— Душът се включва, когато застанеш под него. Просто му казваш какво искаш и готово.
Подобно на лека мъгла, топлата вода мигновено започна да пръска от разположените на три от стените, на известно разстояние една от друга редици от вертикални черни ленти.
Нарин подскочи.
— Как излиза водата от тези неща? — настойчиво попита тя. — Откъде се появява сапунът? Как му казваш да превключи? Какво…?
Водата се смеси с пръски сапун. Прибавен към слоя, който вече я покриваше, той образува пяна, която започна леко да се плъзга по кожата й, а топлите, равномерни струйки вода я отмиваха от тялото й.
— Няма ли да си развалиш дрехите? — попита Нарин с широко отворени очи. Прокара пръсти по гърдите му, сякаш очакваше черният еластичен костюм да се разтвори.
— Непромокаем е. — Не му беше лесно да произнесе думите през стиснатите си зъби. — Обърни се — нареди Джеръл. За да е сигурен, че ще го направи, сложи ръка на рамото й и я завъртя.
Какво беше това моментно умопомрачение, което го докара до това състояние. Ако я погледаше още миг, ако ръката й отново го докоснеше леко, не би издържал. Дори и така, еластичният му костюм вече се разтягаше под напора на засилващата се възбуда. Слава богу, че тя не беше забелязала.
Само след миг разбра, че никак не е облекчил положението. Ни най-малко. С дланта си усещаше кожата й, топла и мокра, а плътта под нея — стегната, но откликваща на допира му.
Сякаш по свое собствено желание ръката му се плъзна от едното й рамо по извивката на гръбнака към другото рамо. От лекото триене, предизвикано от допира, се образува пяна от сапунени мехурчета.
Нарин беше толкова топла и истинска, толкова желана. Неспособен да се съпротивлява, Джеръл вдигна лявата си ръка и започна нежно и внимателно да докосва с пръсти раменете й, след това гърба, после плавните извивки на ханша й и отново нагоре. С всяка ласка, с всяко плъзване на ръцете му по тялото й, дишането му ставаше все по-учестено, по-дълбоко и неравномерно.