Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
— Съжалявам, че беше въвлечена в това — каза Джеръл бавно. — Никога не съм имал намерение…
Думите му секнаха. Това, което се опитваше да й каже, беше, че независимо от това, което ги свързваше, никога не бе искал да бъде честен с нея докрай. Тя бе достатъчно интелигентна, за да разбере много от причините, но това не би помогнало.
— Знаеш ли кое е странното? — попита Нарин, сякаш говореше на себе си. — Аз носех пръстена на теб.
Тя се усмихна на учудването му.
— Съветникът Данет ми го даде за един мъж на име Бен Хадар. Ние на Ерандейн нямаме, как му казвате — фамилии. Трябва да си се чудил откъде се е взел пръстенът, къде го нося. И през цялото време…
Джеръл беше спасен от появата на един сребърен корабен робот, който се появи в стаята с поднос, отрупан с чинии с храна, обвити в енергийна пелена, която запазваше всичко топло.
— Помислих си, че може да искаш нещо за ядене, шефе — промърмори Си Си. Гласът стана леден. — Има достатъчно и за посетителя ти.
Благодарен за прекъсването Джеръл взе подноса от робота и го сложи на масата.
— Ако не ти харесва, само кажи. Генераторът за храна може да произведе всичко, което искаш.
— Знам — Нарин едва погледна към подноса. — Си Си ми обясни как работи. Опитах някои от храните от твоя свят.
За минута тя замълча, след което импулсивно каза:
— Как изглежда тя?
— Коя?
Вниманието на Джеръл беше приковано във вдигащите пара чинии с храна пред него. Не беше разбрал колко всъщност беше гладен. Яденето щеше да му осигури добре дошла пауза — време, през което да обмисли положението на Нарин и пречките, които поставя пред него.
— Си Си.
— Си Си? Това е компютър, а не човек.
— Но това не е ли като друг вид човек? Тя има глас и понякога… е, добре, мисля, че ми се ядосва. Точно като човек. — Нарин погледна към компютърния контролен блок. — Какво означава Си Си? Не е ли това име на жена от твоя свят?
Джеръл се спря точно в момента, когато щеше да започне да се смее. Той притежаваше кораба от години и Си Си беше за него просто част от машинарията, независимо от очарователния му глас. Човешки черти бяха вложени в корабните компютри като начин да се осигури компания на хора, които трябваше да прекарат месеци наред сами при пътешествията си в космоса. Само някои, много самотни души започваха да мислят за компютрите като за живи хора.
— Си Си не е нищо повече от първите букви на думите Управляващ компютър — каза той. — Което е официалното наименование на централния компютър, който контролира всички операции на кораба.
Нарин погледна отново към компютърния контролен блок:
— Тя от някой друг свят ли е тогава? Тя — то — на кораба ли живее през цялото време? На колко е години?
— Той не е… — Джеръл спря.
Нарин толкова бързо и лесно се беше приспособила към кораба и се ползваше от удобствата му — като например генератора за храна и учебния кабинет, че не му беше дошло наум колко малко всъщност разбира тя. Машините и идеите, заложени в тях, които той познаваше от дете, бяха напълно непонятни за нея. Тъй като идваше от един свят, в който само човешки същества можеха да помнят, да командват и да учат, то несъмнено щеше да й отнеме доста време, докато възприеме напълно идеята за машина, която да може да прави всичко това.
— Ще ти обясня това по-късно — каза той. — Първо трябва обаче да си изясня какво да те правя — тихо прибави на себе си той.
Още докато тази мисъл преминаваше през съзнанието му, внезапна надежда го стопли.
Джеръл отвори очи, бързо отхвърли леката завивка и седна. Както обикновено, добрата храна и няколкото часа сън довършиха възстановителната работа на медицинския изолатор. Но този път го обзе енергия, която нямаше нищо общо с лекуването му, а беше свързана с присъствието на борда на една нежна жена, която не трябваше никога да узнае, че неговият кораб съществува.
Бяха прекарали няколко часа в разговор. Или по-скоро тя задаваше въпросите си един след друг, а той отговаряше колкото може по-пълно.
Той се измори и се оттегли в стаите си, но не можа да заспи.
Някъде посред разговора внезапно разбра, че за късмет разрешението на проблемите му се намираше тук, дотолкова, доколкото касаеше Нарин.
След всичко, което се случи, не трябваше да я предава. Думите бяха като вълнуващ рефрен, който се повтаряше отново и отново в мозъка му.
Тя беше тук, на неговия кораб.
Независимо от страховете му, тя се беше научила да се приспособява към чуждия свят, в който толкова внезапно беше попаднала. От това, което му беше разказала, съществуваха много малко неща, които да я върнат обратно. Опитите й да защити своя град й костваха всичко, на което държеше.