Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Когато ръцете му я докоснаха, Нарин се изви назад. Едно толкова просто движение. Но той усети как то се ражда, как мускулите леко се плъзват под кожата й.
Жестовете й, начинът, по който откликваше на докосването му, бяха като силен наркотик, който отслабваше способността му да се владее и изостряше сетивата му. Постави ръце високо на гърба й и започна нежно да описва с дланите си разширяващи се кръгове, докато раменете й се повдигаха и отпускаха и тя се привеждаше под натиска на ръцете му.
Джеръл прокара палци по края на лопатките й и те потънаха в плътта под тях, после бавно продължи нагоре по леката дъга на гръбнака като галеше, притискаше, масажираше. Огънят, който бушуваше във вените му, го подтикваше да продължава, по-бързо и по-бързо, и все пак му се искаше това нежно, мечтателно докосване да продължи вечно.
Пръстите му се плъзнаха нагоре към меката копринена завеса на косата й, нежно докоснаха тила й, вдлъбнатината зад ухото, извивката на брадичката, докато ръцете му обхванаха като в чаша главата й.
Нарин издиша бавно, на пресекулки. Затвори очи и отпусна глава. Ръцете й се вдигнаха, за да покрият неговите. После тя бавно плъзна връхчетата на пръстите си по неговите пръсти, по ръцете му.
Жестът беше така лек, така деликатен, че той дори не беше сигурен дали го е докоснала. И все пак беше достатъчен. Дланите му горяха, дъхът му беше спрял в гърдите, а някъде дълбоко у него огънят, който беше запалила, се разбушува още по-силно и пламъците заплашваха да го погълнат.
Със сподавен вик той се отдръпна от нея. Джеръл прокара ръце по гърба й, по извивката на кръста й, плъзна ги напред към гърдите. Малките хълмчета отстъпиха под натиска му, меки, покорни, но твърдите изпъкнали зърна потънаха в дланите му, прорязвайки огнена диря в чувствителната му плът.
Застанала до неговия могъщ торс, тя изглеждаше невероятно крехка. Но в малката й фигурка имаше достатъчно страст и плам, достатъчно пулсираща жизненост, за да запълни и най-черните дълбини на вселената. С нея, единствено с нея той се чувстваше цял. Нямаше значение какво ги очаква. Тя беше негова, завинаги. За миг съзнанието за тяхната цялост го накара да замре, в плен на удивлението, че всичко може да бъде така просто, толкова естествено.
След малко леката мъгла на душа автоматично премина в силни, концентрирани струи, които упорито започнаха да обстрелват кожата му под еластичния костюм. Нарин се завъртя и се обърна с лице към него. После вдигна ръце, настойчива и обещаваща. От мислите, които изпълваха съзнанието на Джеръл, се роди увереността, че тя е негова, жадна за неговата любов и нежност.
С внезапна, отчаяна настойчивост той я притисна към себе си. Устните им се сляха. Джеръл простена и разтвори още по-широко уста, сякаш в глада си за нея беше готов да я погълне.
След миг тя се отдръпна назад. Дишаше тежко, сякаш нещо спираше въздуха в гърлото й. Устните й потръпваха, очите бяха притворени, полускрити зад клепките. Пръстите й докосваха яката на еластичния му костюм.
— Костюма, свали го — настоя тя. Гласът й беше нисък и дрезгав от страст.
След миг костюмът лежеше на пода под душа, забравен. Емоционалните прегради между тях бяха паднали. С костюма падна и последната физическа преграда.
Чувстваше се сякаш внезапно му бяха пораснали криле. Стори му се, че се рее, свободен от веригите на съмненията и колебанията, които толкова дълго го бяха теглили надолу. Нарин летеше с него, споделяше неговия екстаз, караше го да се издига все по-високо и по-високо.
Но не беше достатъчно само да целуваш и галиш, да усещаш как другият тръпне под ласката. Оставаха две тела, две души, които копнееха да се слеят в едно.
Подбуждан от един нов, непознат за самия него импулс, Джеръл вдигна Нарин и притисна нейното топло и мокро тяло към своето.
Нямаше нужда от думи. Нарин разбираше всичко. Като го прегръщаше с отчаяна настойчивост, родена от собствения й порив, тя обви краката си около тялото му.
Една крачка и Джеръл я облегна на стената, от която не излизаше вода. Широкият му гръб я предпазваше от равномерните пулсации на водните струи.
За миг им се стори, че висят неподвижно, неспособни да се издигнат нагоре. Тогава Нарин го погледна и в очите й той видя грейнало обещание за любов, каквато не си беше представял, че съществува.
С радостен вик той я последва и телата им, самите им същества се сляха в онзи неостаряващ ритъм, докато топлите, силни струи вода се изливаха щедро върху тях.
Когато Нарин се събуди, завивките бяха усукани около краката й, главата на Джеръл лежеше на гърдите й, а ръката му бе обгърнала кръста й, сякаш да я защити. Усети равномерните движения на гръдния му кош в съня и топлата ласка на неговия дъх върху кожата си.