Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Той почувства болка за нейната загуба, но болката му избледня пред вълнуващото откритие, че и последните му съмнения се бяха изпарили. Той тихо се врече, че ще й го каже по някакъв начин.
Сега, когато тя беше тук, нямаше да й позволи да си отиде. Никога. Никога.
Ободрен от съня и подтикнат от внезапната нужда да види Нарин, да разговаря с нея, Джеръл изхвръкна от леглото.
Нарин се нуждаеше от време, за да приеме идеята, че никога няма да се върне вкъщи, време да възприеме това, че ще бъде с него. Щеше да има това време. Независимо от изкушението, независимо от това колко я желаеше, Джеръл беше решен да не я докосва, докато не се убеди, че тя напълно е приела съдбата си.
Вратата към нейните стаи автоматично се отвори и Джеръл премина, без дори да помисли да съобщи за себе си. Миг по-късно той беше неспособен да мисли, нито да направи крачка напред, смутен от гледката на Нарин, която стоеше на отсрещната страна на стаята и се къпеше и триеше с гъба.
Беше гола и кожата й блестеше, подканяща да я докосне. Като го видя, тя се изчерви. Джеръл очаровано отбеляза, че червенината на Нарин се спускаше от лицето към гърлото и беше обагрила дори белите й гърди в бледорозово.
При нейното положение повечето от жените, които познаваше, щяха да грабнат кърпата или дрехите си в безполезен опит да се скрият. Някои по-безсрамни щяха да сменят позата си, така че да са по-прелъстителни.
Но Нарин беше много горда, за да подходи по този начин. Тя вдигна брадичката си и това беше всичко.
— Това — попита тя със студено неодобрение — навик ли ти е да влизаш в лични стаи, без да почукаш?
— Хммм, на тези врати не може да се чука.
Той знаеше, че това беше безсмислен отговор, но не можеше да измисли нищо по-умно.
Обърна се настрани, с поглед над нея, но изборът на посоката не беше от най-добрите. Широкото легло на спалнята се намираше в тази част на стаята. Разхвърляната завивка и меките възглавници все още носеха следи от нейното тяло.
— Освен това, какво правиш?
Гласът му беше по-остър, отколкото имаше намерение, но не беше свикнал да попада в такава ситуация.
— Има много хубава баня и душ в тези помещения. Няма нужда да се поливаш с тази кана.
— Не знам как… Предпочитам да се къпя по този начин, благодаря — каза Нарин. — Чудесно се чувстваме така на Ерандейн.
Джеръл чу шума на дрехи и нейните леки стъпки, прекосяващи стаята към него. Обърна се и видя, че е навлякла роба от фабрично тъкана коприна, в тъмния цвят на сенчеста гора. Наситеният тон, контрастиращ с бледата й кожа и тъмна коса, правеше зеленото на очите й още по-блестящо. Трябва да беше изразил с очите си одобрение, тъп като Нарин се усмихна свенливо, забравила за недоволството си от непредизвестеното му идване. Учудена като дете, открило нещо необикновено, тя постави ръката си върху тежките гънки на плата, който покриваше ръката му.
— Никога не съм носила такова нещо — каза тя тихо. — Само Господарите и много богатите търговци можеха да си го позволят. Но дори и тогава, не съм сигурна дали в целия Ерандейн би могло да се намери нещо толкова красиво.
Главата й внезапно се изправи. Очите й потъмняха от тревога:
— Всичко е наред, нали? Това, че помолих Си Си да го направи вместо мен? Тя ми обясни как работят генераторите, как могат да направят почти всичко, което искам…
— Всичко е наред — каза Джеръл, борейки се с желанието да смъкне робата от тялото й и да я вземе в ръце. — Този цвят ти отива. Гласът му леко трепна.
Нарин се усмихна и разцъфтя от топлината на неговото одобрение.
— Разтревожих се, че може да помислиш, че съм алчна, ако помоля за нещо толкова ценно, вместо за някои обикновени дрехи. Но когато Си Си ми показа картината и каза, че може да я направи…
В отговор Джеръл се усмихна, доволен от очевидната й радост. Нямаше да намали удоволствието й, като й обясни, че за генератора не беше по-трудно да произведе дрехата, която носеше, от дрехите, с които беше свикнала. Освен това, дори ако трябваше да плати цяло състояние, заслужаваше си заради удоволствието, което произведе у нея тази дреха.
Мисълта, че тя вече напълно разбираше принципите на генератора, то наведе на друга една.
— Обясни ли ти Си Си как действа всичко останало — попита той. — Като например светлините и компютърния блок, душа и какво още?
— Разбрах за светлините, започнах да проумявам някои от нещата, които компютърният блок прави…
— Но тя отказва да се научи да си служи с душа, шефе — гласът на Си Си ги прекъсна. — Опитах се отново и отново да й обясня, но тя изглежда не схваща.