Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Джеръл можеше да се закълне, че долавя хапливи нотки в гласа на компютъра.
— Създава много допълнителна работа на корабните роботи и мен — продължи Си Си. — Винаги трябва да идваме тук и да почистваме локвите, които оставя след себе си.
— Си Си, много добре знаеш, че това няма значение — започна Джеръл.
— О, аз не разбрах! — очите на Нарин бяха широко отворени от недоумение. — Само…
— Тя бързо схваща някои неща, шефе, за един примитив, но идеята да вземе душ изглежда не е по силите й — сарказмът на Си Си се увеличи до краен предел. Джеръл сбърчи вежди сърдито към компютъра.
— Това не е важно, Си Си. Млъкни, Си Си.
— Шефе…
— Затваряй си устата!
Компютърът замълча. Ако не го познаваше по-добре, Джеръл би се заклел, че компютърът е все още в стаята, нацупен.
— Съжалявам, ако съм причинила някакви… — започна Нарин.
— Просто не обръщай внимание на Си Си или му кажи да си затваря устата — прекъсна я Джеръл, опитвайки се да я освободи от собственото й объркване. И се къпи както искаш. Това не е проблем за корабните роботи. Абсолютно никакъв.
— Опитах да се науча как да използвам… душа — запелтечи Нарин. — Само че… Е, толкова е различно… и…
— Всичко е наред.
Сега вече бузите на Джеръл започнаха да се зачервяват. Той се опита да обърне разговора.
— Има ли щастието да посетиш навигационния център? Той е…
— Би ли ми показал как да го използвам?
— … забележително място и… Бих ли какво?
— Показал как да използвам душа?
— Аз…
— Искам да науча всичко, което мога. Само това е… е, беше… Би ли?
Каквото и друго да носеше, освен еластичния си костюм, Нарин щеше да се увеси на ръкава му. В тази ситуация тя дърпаше ръката му и гледаше нагоре към него с широко отворени очи и такова молещо изражение, че Джеръл не можеше да се съпротивлява.
— Да, сигурно. Разбира се. Ще се радвам — добави Джеръл с престорен ентусиазъм. Мисълта за Нарин под душа, гола, с топли струи вода, играещи по тялото й, можеше да го извади от равновесие.
— Би ли ми показал сега?
— Сега? — Джеръл преглътна трудно.
— Не можах да свърша… Ти влезе преди… искам да науча… — гласът на Нарин заглъхна.
Джеръл се върна към действителността и заедно с това се промъкна едно неясно чувство на вина. Докато той се отдаваше на живи фантазии, Нарин се бореше и се опитваше да се справи с още една по-чужда и вероятно заплашваща страна на новооткрития свят.
— Разбира се — внезапно Джеръл стана бърз и делови. — Лесно е. Сега ще ти покажа как да боравиш с механизма.
Той я поведе към тоалетната стая от едната страна на спалнята.
Стаята беше малка. Един отвор отляво водеше към съблекалнята, а друг към душа.
— Обясни ли ти Си Си за… — Джеръл посочи наляво.
— Ако искаше да бъде инструктор, то трябваше да бъде обстоятелствен.
— Си Си обясни всичко — бързо го прекъсна Нарин. — Тя дори ми обясни душа — два пъти. Само… — гласът й се сниши от неудобство.
Джеръл я погледна. Тя се взираше в отвора на душа с израз на твърда решителност. Недоверието й към душа беше интригуващо. В разстояние на няколко дни тя особено бързо се приспособи към използването на учебния кабинет и към монитора, да си поръчва дрехи и храна от генератора и да се ориентира в кораба. А сега един прост душ почти я плашеше. Той отхвърли недоумението си и прекрачи през отвора към съблекалнята, която беше част от стаята с душа.
— Наистина е много просто — можеш да оставиш дрехата си на пейката тук. Ако искаш нови дрехи, трябва само да си поръчаш, и когато свършиш, те ще те чакат тук благодарение на корабните роботи — той отвори вратата, която водеше към самия душ. — Трябва само да влезеш и да вземеш обикновен душ или да помолиш за всякакви специални температура, време, приток на водата, каквото и да е. Душът ще спре в мига, в който му кажеш.
— Душът — това е само излизащата от стената вода? — Нарин се промъкна покрай отворената врата с подозрение.
— Точно така.
Джеръл тихо се упрекна, че не е бил по-ясен. Никога преди не беше проумявал колко много неща вземаше за дадени, без да се замисля върху това, какво представляваха те или как работят.
— И когато му кажа да спре, той спира? Това ли е?
Нарин изучаваше душа, като че ли очакваше някакво особено отвратително същество да се появи внезапно.
— Това е. Защо не пробваш? Ще остана в стаята, в случай че имаш някакви въпроси.
— Опитах преди, но… — тя повдигна рамене. — Трябва само да вляза?
— Точно така.
Без да й даде шанс да отговори, Джеръл се оттегли в главната стая. Какво в душа я притесняваше толкова? Каквото и да беше, той се надяваше, че неговото кратко обяснение щеше да премахне недоверието й към механизма.