Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
— Мислиш ли, че е магьосница? Тя е виновна, че Никълъс е влюбен в нея.
— Не, тя е като Ева. Води мъжете по пътеката на греха със стройното си тяло и красивото си лице.
Това вече беше твърде много за лейди Джейн.
— Каква глупост! — избухна тя. — Сър Никълъс не е нищо друго освен една брадавица върху лика на честта. Ако тя не е забелязала скандалната ситуация, то със сигурност Никълъс я е забелязал.
Лейди Берта постави юмруци на широките си бедра и спря, а жените намалиха хода си и движейки се в колона, влязоха в голямата зала.
— Как можа да кажеш това? Защо трябваше да го приема и да се радва на неговото присъствие, и да разговоря с него, докато Уилям се биеше?
— Защото тя не можеше да види какво става на бойното поле, а той й предаваше боя с думи. Тя слушаше внимателно и стискаше ръката му при всяка негова дума, което никак не е за чудене, тъй като приказките, които той си измисляше, поставяха Уилям в огромна опасност. Някоя от вас предложи ли й да описва какво става на бойното поле?
— Аз не съм — стисна устни лейди Берта, явно размишлявайки върху чутото.
Като плъзна погледа си по насъбралите се жени, лейди Джейн каза:
— Лейди Сора е нашата приятна и любезна домакиня, а вие й се отплащате, като злословите по нейн адрес. Тя е младоженка и никой не трябва да хвърля сянка върху нейната радост.
Тя тръгна към всекидневната с царствен замах. Някъде отдалече се чу един противен шепот:
— Във всеки случай лейди Сора не може да види сянката.
Джейн не му обърна внимание и влезе в стаята, където всички жени я последваха. Сора седеше на един висок стол, а пред нея имаше поднос с хляб и вино. Една дълга, кафява, вълнена роба я загръщаше от главата до петите; очевидно тя принадлежеше на Уилям и навитите нагоре ръкави и смъкнатите рамене я правеха да изглежда още по-малка, като дете. Повдигайки въпросително веждите си, тя попита:
— С какво мога да ви помогна?
— Ние дойдохме да ти помогнем да се приготвиш за сватбата — каза Джейн. Припомняйки си грешката от вчерашния ден, тя представи жените по име:
— Тук е лейди Берта, както и лейди Една, лейди Дуана, Мери, Ърлин, Изолда, а аз съм лейди Джейн.
— Помня ви — каза Сора. — Добре дошли, дами.
— Прислужничката извадила ли е дрехите ти?
— Да. Оставих ги на леглото, миледи — направи реверанс Мод и стисна здраво устни, за да не каже това, което искаше.
Като чу тона на Мод, Джейн се обърна и погледна внимателно прислужничката. Предана слугиня, реши тя, която ревнува, че мястото й е завзето на този толкова важен ден. С търпение, което никой не подозираше, че притежава, лейди Джейн обясни.
— Това е традиция, дамите да обличат булката. Това отвлича вниманието й от очакващото я изпитание. По непонятни причини, мисълта за бракосъчетанието и нощта, която следва, причинява треперене в крайниците — каза тя и повдигна треперещата ръка на Сора, — а също и липсата на апетит. Приключи ли с яденето?
— Да, като се има предвид, че не мога да преглъщам — призна Сора, като хапеше устните си.
— Тогава ела — грабна подноса лейди Джейн. — Свещеникът беше ли вече при теб? Добре. Щом си се изповядала и си се нахранила, то можем да започваме.
Лицето на Сора пребледня и Джейн се озърна наоколо за помощ, за да може да я разсее. Погледът й се спря на нейната откровена и честна приятелка.
— Спомняш ли си Берта колко уплашена беше, когато се омъжваше за първи път?
— Бях на дванадесет години, а съпругът ми беше на единадесет. Един Бог знае защо се тревожех за едно толкова незначително нещо — разсмя се Берта с необуздан, весел смях, който подейства разтоварващо на жените, а Сора се усмихна леко.
Джейн я изправи на крака.
— Цяло мъчение е да застанеш пред стотици свидетели и да се закълнеш да предоставиш имотите си и себе си на един мъж, но поне Уилям не ти е непознат.
— Снощи срещнах пастрока ти — каза Берта. — Трябва да танцуваш при мисълта, че се отърваваш от него.
— Тибълд? — попита Сора. — Тибълд е тук?
— Пристигна късно снощи, придружен от хората на лорд Питър. Какъв негодник! — цъкна с език Берта. — Трябваше отдавна да е тук, за да узакони брачния ти съюз. Но как може една жена да живее с такъв жесток човек?
— Видяла си го веднъж и си разбрала, че е жесток? — попита лейди Дуана.
— Той ми напомня за втория ми съпруг — заяви категорично Берта. — За да разпознаеш такъв род хора, ти е необходимо съвсем малко време. Те са тирани, които пият прекалено много, и после бият жените си просто за развлечение. Видя ли онази синина на бузата на жена му?
— Къде е мащехата ми, лейди Бланш? — попита Сора. — Не пожела ли да дойде с вас?
— Не можеше — отговори Джейн. — Тибълд я бе затиснал под себе си и не й позволи да стане. Лежат в голямата зала, завити с едно одеяло, а той пуфти и пъшка като бик, с единствената цел да докаже своята мъжественост на всеки, който може да чува.