Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
— О, аз съм много впечатлена! — каза Берта. — А вие как сте, дами?
— О! — възкликнаха оживено те.
Един глас се извиси над останалите.
— Особено съм впечатлена от бързината му. Толкова е бърз!
— О! — възхитиха се отново те, а после се разсмяха.
Джейн свали робата от раменете на Сора и тя остана гола като бебе. Като я гледаха със зяпнали уста, жените се наредиха в кръг около нея.
— Е! — каза живо Джейн. — Сега можем да разберем защо Уилям настоява да се ожени за теб.
Берта въздъхна.
— Ох, ние всички сме изглеждали така някога.
— На деветнадесет? — озъби се Джейн.
— Имах вече три деца, когато бях на деветнадесет — върна й го Берта. — От двама съпрузи.
— Моля ви се, госпожи — помоли Сора. — Още съм мокра от утринната баня и ми е студено.
— Да облечем детето, преди да е замръзнало — посъветва ги Берта и една от жените взе синята рокля и помогна на Сора да я облече.
Джейн докосна червената вълнена наметка и въздъхна. Тя не беше виждала толкова мека и фина тъкан.
— Каква късметлийка си, лейди Сора, че можеш да носиш такива цветове.
Сора се усмихваше, докато те стягаха вървите на фустата й.
— Стегнете ги здраво — нареди Берта, — а аз ще държа под око съпруга си. Той не е виждал толкова тънък кръст от години.
— Старият Фредерик няма да посмее да погледне към никоя друга — каза лейди Дуана. — Прекалено много се страхува от злия ти език.
Това беше повод за нова препирня, в която Берта се нахвърли върху Дуана, за да си отмъсти.
— Старият Фредерик…
Едно почукване по вратата ги прекъсна и Джейн кимна с глава към Мод. Тя отвори вратата и прие два пакета, увити в платно.
— Сватбен дар за булката! — каза Джейн.
— Сватбен дар? — попита озадачена Сора. После лицето й светна. — Подарък?
— От Уилям. Искаш ли да го отворя вместо теб? — попита Джейн.
— О, не. Остави го на леглото. Аз ще го отворя.
С треперещи ръце тя започна да разопакова припряно пакетите, като говореше, без да спира:
— Не съм получавала подаръци откакто майка ми почина.
Когато отвори пакета, от него се показа един топ плат и като намери края му, тя го разви внимателно. Гладката пурпурна тъкан блестеше, предизвиквайки въздишки и стонове на възхищение.
Сора не гледаше към плата, с което премахна илюзията за зримост, която тя умееше да създава по редица свои изпитани начини. Главата й беше вирната, а на челото й се беше появила бръчка. Пръстите й гладеха плата с плавни движения.
— Коприна — тя повдигна плата към бузата си и потърка в него кожата си с чувствената наслада на котка. — Никога в живота си не съм докосвала такъв плат, но го познавам. Коприна.
— Майка ви никога не е носила нещо толкова красиво — въздъхна Мод.
— Както и много други жени — каза с ирония Джейн.
— Такива платове се пазят само за принцеси и за съвсем малко други жени, достатъчно богати, за да могат да го купят. Един Господ знае как Уилям е успял да го намери. Сигурно на целия остров няма друг такъв плат. Това показва колко ценни качества притежава той и колко много те уважава.
— Вижте колко подхожда на очите й — посочи Берта, когато Сора допря плата до лицето си, цвета на който от пурпурен преля в по-тъмен виолетов нюанс и накара очите й да заблестят.
— Тя трябва да е глупачка, за да слуша поеми, когато може да има това — каза Дуана, гласът на която бе станал остър от завладялата я завист.
— Поезията ме отегчава. Много често тя е плод на големи усилия и никакъв талант — каза Сора, вдигна очите си от блестящата материя и ги насочи право в лицето на Дуана. — Може ли да харесваш песен без музика?!
Устата на Дуана остана отворена, а Джейн се разсмя триумфално.
— Дуана ще се пръсне от завист, за нея никой мъж досега не е написал стихове, а ти ги отхвърляш, защото били отегчителни. А сега има и още нещо, на което да завижда — ръката на Джейн докосна коприната. — Но има и още един пакет.
— Има още?
Ръцете на Сора започнаха да опипват застланото с одеяло легло, докато намериха и втория пакет, който също беше обвит с платно. Тя напипа нещо меко, когато го натисна, но двата края на платното бяха зашити с канап, така че да не издаде лесно тайните си. Джейн извади ножа си, сряза канапа и платното се разтвори, разкривайки съдържанието.
— Света Дева Мария — затаи дъх Джейн.
Скъпи, черни като абанос кожи привлякоха светлината в стаята. Сора зарови пръстите си в тях, а после ги разпръсна върху коприната.