Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
— Ето, косата почти изсъхна. Станете и отидете да изпълните най-голямото ми желание.
Сора не се помръдна и Мод обви с ръка раменете й.
— Хайде. Няма време за предбрачна нервност.
— Не мога — каза Сора със слаб глас.
— Разбира се, че можете!
— Не мога — гласът й вече бе по-силен, тъй като паниката надви куража й. — Как съм могла някога да си помисля, че ще го направя?
— Въпросът не е дали можете или не можете, миледи. Съществуват вашият годеник, свещеникът, пастрокьт ви и още много хора, които стоят вън и ви очакват. Трябва да го направите.
— Всичките тези хора ми се надсмиват за това, че мечтая да се омъжа и да бъда щастлива — каза Сора окаяно. Тя стисна стола толкова силно, че пръстите й побеляха. — Съжалявам, но как може едно грозно, сляпо момиче, като мене, да се омъжи за богат лорд като Уилям? Казваш да отида в двореца? Как ще отида, като мога да падна по очи и да го засрамя. Не, въобще не съм представителна и изтънчена и не мога да се омъжа за него.
— Доказахте, че можете да се справите с титулованите гости. Държахте се с достойнство и финес. Всичко за сватбата беше планирано и подготвено отлично, благодарение на вас.
— Трябва да обясня на Уилям — реши Сора, без да слуша увещанията на Мод. — Може да живеем както ти и лорд Питър. Просто ще делим леглото, без да сме женени.
— Лорд Уилям трябва да има съпруга, миледи. Къде ще отидете, ако той доведе друга жена тук?
— Сега трябва да отида и да му кажа — стисна още по-силно стола тя и замръзна на мястото си.
Предизвикана от упорития страх на господарката си, Мод каза ядосано:
— Аз съм една най-обикновена слугиня, а Питър е лорд. За мен е голямо щастие да деля леглото му; той ми доставя удоволствие, което мислех, че никога няма отново да изпитам. Но вие сте лейди, дъщеря на барон, една чистокръвна норманка. И дума не може да става за сравнение между вас и мен. Не можете да стоите тук, в леглото на Уилям, като някоя развратница.
— Не мога да се омъжа за него — повтори тя.
— Има и друга разлика между нас, Сора. Аз съм стара и времето на месечните ми неразположения мина отдавна, докато Вие сте млада и плодовита. И сега можете да носите някое бебе.
— Не съм бременна.
— Тогава ще бъдете следващия или по-следващия месец. Нима ще обречете децата си да водят живот на незаконно родени само защото майка им е една страхливка?
— Ох, Мод, не знам вече кое е правилното решение — зарови тя глава в ръцете си и изстена.
Мод взе ръцете на Сора в своите.
— Добре. Аз знам кое е правилно. Карате този чудесен мъж да ви чака, докато стоите тук и се тревожите за глупости. Карате го да се чуди дали няма да го засрамите пред половината кралство, като му откажете ръката си — това е погрешно. Така ли ще се отплатите за неговите подаръци и за добрината му? — като пощипна бледите бузи на Сора, за да добият цвят, Мод оправи булчинските й дрехи и я дръпна да стане. — Вие сте най-красивата жена тук. Излезте и се омъжете за него.
— Готова ли си, Сора? — извика Уилям, застанал до вратата, а гласът му й вдъхна кураж. — Гостите ни чакат. Ще дойдеш ли да се омъжиш за мен?
16.
Без да каже дума, Сора излезе напред и подаде ръката си, а Уилям я поднесе към устните си. После я поведе там, където ги очакваше свещеникът. Бащите им ги придружаваха, като вървяха от двете им страни. Мод погледна към Сора, за да се увери, че си е възвърнала решимостта и седна на един стол, като изтри потта от челото си.
Сора и Уилям се заклеха пред брат Седрик и всички присъстващи. Тибълд предаде Сора на младоженеца без да трепне. Вероятно благосклонността му се дължеше на обстоятелството, че през цялото време ръката на лорд Питър стискаше здраво дръжката на сабята му. Мод излезе от стаята и сложила ръка на гърдите си, застана недалече от мястото, където се провеждаше церемонията. Никой не представи никакви възражения към брачния договор на двамата младоженци, когато се обърнаха с въпрос към присъстващите, и след като брачните клетви бяха положени, гостите издадоха одобрителни викове. Те се разделиха на малки групи, които се редуваха да целуват булката и да тупат младоженеца по гърба.
Пиршеството, което последва, беше изрядно. Слугите, които работеха в кухнята, повече не се колебаеха в своята лоялност към Сора. С този брак Уилям и Сора ставаха едно цяло.
Уилям помогна на Сора да се изправи и обиколи с нея всички гости, за да поприказва с тях, както беше обичаят.