Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
— Толкова са леки — въздъхна тя. — Виж — тя приближи една до лицето на Джейн и за свое учудване Джейн постави бузата си върху меката кожа.
— Великолепна е — възкликна тя, поразена от буйната радост, която озаряваше лицето на Сора, радостта на едно дете, на което неочаквано бяха дали играчка.
— Опишете ми ги — помоли Сора, като подаде кожата на следващата жена.
Берта възкликна и започна да гали кожата, а другите жени се насъбраха около нея, в очакване да дойде и техният ред, за да я докоснат и те. Тогава Джейн каза кратко:
— Черни са.
Берта погледна озадачено приятелката си и в този миг Джейн разбра колко малко виждаше тя със своето благословено зрение. Като се замисли какво точно би искало да знае сляпото момиче, тя започна описанието:
— Животните са малки, но козината им е разкошна. По блясък и цвят прилича на косата ти. Това са самури. С рокля от пурпурна коприна, украсена с черни кожи, ти ще бъдеш най-красивата жена в новия двор.
— Двадесет и четири кожи — каза възмутено Дуана, докато разрошваше кожите с алчността на скъперник.
— Нима иска да я облече в кожи от главата до петите?
След малко жените чуха гласа на Уилям, който ревеше от залата:
— Харесаха ли й?
Берта обърна главата си по посока на звука.
— Както изглежда, наистина иска да я облече цялата в тях. Можеше да й изпрати злато или скъпоценни камъни, с което да покаже своите почитания към нея пред хората, но той й изпрати подаръци, на които да се зарадва. Никога не съм очаквала такава проява на внимание от този покрит с белези войн.
Сора притисна кожите до гърдите си, а лицето й порозовя от благодарност.
— Той е най-внимателният мъж, когото познавам.
Жените си спомниха касапницата на бойното поле през вчерашния следобед, а Сора продължи:
— И той дължи това на лейди Джейн. Тя го е научила да се държи по този начин.
Джейн се разсмя.
— Винаги е бил учтив и тактичен, но и малко самонадеян, според положението си в обществото. Ти си му повлияла добре, лейди Сора, като си го измъкнала от неговата самомнителност.
Гласът на Уилям изгърмя откъм голямата зала.
— Готова ли е вече? — а после добави по-тихо, но те можаха до го чуят: — По дяволите, какво правят тези жени вътре?
Жените се усмихнаха и си размениха погледи, а Берта повдигна чорапите, които дамите обикновено носеха под роклите си. Джейн махна с ръка към нея и се обърна към Сора:
— Лейди Сора, нали се стоплихте?
— Да — отговори учудено Сора, без да подозира целта на въпроса.
— В такъв случай, ще оставим чорапите и ще обуеш направо обувките си. След като свърши церемонията, нека Уилям разбере, че си гола под роклята си, и така първата ви среща тази вечер няма да бъде последна.
— О, Джейн — изкикоти се Берта. — Станала си много порочна.
— Омъжената жена трябва да бъде изобретателна — отговори Джейн. — По този начин ще възбуди мъжкия интерес. Освен това дамите ще имат удоволствието да видят как младоженецът се гърчи от желание.
— Добре, щом казвате — отговори Сора, — но аз ще се чувствам неудобно, ако и другите мъже разберат как съм облечена под роклята.
— О, бъди спокойна, те няма да го разберат — Берта протегна ръката си и стисна ухото на Дуана между пълните си пръсти. — Нали, Дуана?
— Не, не, в никакъв случай — извиваше се от болка Дуана, като се опитваше да се освободи от ръката на приятелката си. — Няма да кажа на никого.
Другите жени също се съгласиха бързо и Сора обу обувките си.
— За Бога, къде е жена ми? — тонът на Уилям беше станал рязък и дамите се засмяха високо.
— По-добре е да излизаме, преди да е почнал да блъска по вратата — каза Джейн.
— Да. А вие знаете с какво ще чука — намигна им Берта и тръгна бавно към вратата.
Когато Мод я отвори, жените се изсипаха в голямата зала, като попречиха на Уилям да види булката си.
— Остави косата й спусната — даде Джейн последното си нареждане на Мод, преди да излезе. — Уилям ми каза, че иска косата на Сора да бъде спусната свободно. Каза, че не го е грижа, че тя няма да бъде девствена, когато легне в брачното им ложе, тъй като той е бил този, който е откъснал цветето и тя не е лишена от честта си.
— Да, миледи — направи реверанс Мод и затвори вратата след нея.
Като взе четката, тя помогна на Сора да седне и започна да реши блестящите й къдрици.
— Тя не е толкова лоша, когато веднъж я опознаеш. А вашият лорд Уилям е хубав мъж. Красив на вид и добър по душа. Бракът ви с него ще бъде вашето спасение. Той ще се грижи за вас, ще ви даде много бебета и ще можете да водите живот на истинска дама. Може би, ако този принц Хенри, за когото говореха, донесе спокойствие в тази страна, ще отидете в двореца и ще направите реверанс пред краля. Бог да ускори идването на тзи ден! — каза Мод, като спусна два красиви кичура върху раменете на Сора.