Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
Когато младата двойка се приближи до Тибълд, той вдигна чашата към устните си и отпи от виното, без да сваля жадния си поглед от доведената си дъщеря.
— Сора е истинска Ева — мърмореше той. — Една изкусителка, която докарва мъжете до гибел.
— Ева! — повтори Сора, застанала зад него. Тя внимателно слушаше разговорите на гостите и сега бе ядосана от обидата, която беше чувала толкова много пъти. Заради себе си и заради целия женски свят, тя отговори: — Ева! За Бога, светът трябва да бъде радостен, че Ева първа е взела ябълката. Ако това беше Адам, то той щеше да се посвети на прегрешението си с много по-голяма сила и упоритост и човешкият род никога нямаше да бъде спасен.
Тя се обърна рязко и се отдалечи, оставяйки слисаните гости зад гърба си. Миг по-късно залата се изпълни със смеха на жените.
Застанал в края на събралата се група мъже, Уилям се усмихна, като видя учуденото изражение върху лицето на тъста си.
Много си разглезил тази опърничава жена — изказа недоволството си Тибълд. — В моята къща тя никога не би посмяла да възрази на един мъж. Там тя почиташе възрастните хора.
— Точно така се държи и в моята къща — каза развеселен Уилям, и се обърна към Дадли: — Дадли, младежите са се събрали в двора, за да се упражняват със сабите си. Защо не отидеш при тях?
Дадли скочи нетърпеливо от мястото си.
— Да, сър. Благодаря ви.
— Ти си монах! — изкрещя зад него баща му, а после измърмори: — Глупаво момче.
Уилям се поклони към него и се отдалечи. Като минаваше покрай една група жени, той чу недоволния глас на Дуана:
— Казвам ви, тя го е омагьосала.
После видя Сора, приближи се тихо до нея, хвана я за кръста и я притегли към себе си.
— Така значи. Ти я притежаваш.
— Какво притежавам? — повдигна главата си тя и той видя, че увереността й вече се беше възвърнала.
Това, което неговата нежност не можеше да направи, то гневът му щеше да свърши, но нямаше да й позволи повече да изпада в униние и да се чувства неуверена.
— Магическа сила. Ти си ме омагьосала — завъртя я той и затанцува с нея.
— Внимавай! — хвана тя края на роклята си и я дръпна надолу. — Искаш да настина ли?
— Да настинеш? — спря буйния си танц той.
— Да. Бризът духа право в краката ми.
Той присви очи и се вгледа внимателно в прекалено невинното й лице.
— Какво си направила?
— Какво да направя? — гласът й звучеше искрено. — Нищо. Защо питаш?
— Сора…
— Къде отиват всички?
— Навън. Ще има някакви игри. Сора?
— Слънцето грее толкова приятно, нека да излезем и ние, милорд — мушна тя ръката си в неговата и му се усмихна.
Той обаче имаше съвсем други планове и тъкмо бе направил две стъпки към стаята, където беше брачното им ложе, когато Роло и Клер го сграбчиха от двете страни за лактите и извикаха: Уилям е от нашия отбор!
Другите членове на отбора се струпаха около него и го изтласкаха напред, разделяйки го от Сора. Здравият разум надделя; той не можеше да легне с нея сега, когато денят току-що беше започнал и гостите им жадуваха за развлечения.
— Какво ще играем?
— Футбол. Дадли донесе топката и каза, че знае правилата. Трябва да я риташ с крак, но не трябва да я пипаш с ръка. Това е една весела игра, подходяща за твоя сватбен ден.
— О, така е — усмихна се с нежен сарказъм Уилям. — Бях забравил за това.
Гостите ги заобиколиха и с шеги и закачки ги забутаха надолу към двора. Поглеждайки назад, той видя, че Сора вървеше след него заедно с една група жени. Когато стигна в подножието на витата стълба, той се отдели от компанията си, мърморейки нещо за някакъв развързан жартиер. Като пристъпи в сенките на близката стена, той зачака. Неговата „награда“ се появи на стълбището над него. Допряла ръката си до стената, Сора започна да слиза и пред Уилям се откри гледката на голите й крака.
— За Бога, Сора! — Уилям излезе от скривалището си. — Каква игра смяташ, че разиграваш?
— Във всеки случай не е футбол — отговори му весело Джейн.
Той стоеше със свити юмруци, притиснати до бедрата му.
— Не можеш да излезеш облечена по този начин. Върни се в стаята си и се облечи.
С една добре обмислена маневра, на която той можеше само да се възхищава, жените дръпнаха Сора, когато минаваха покрай него и го оставиха изправен лице в лице с лейди Джейн.
— Отиваме да се разходим — каза му тя. — Ще берем цветя и ще гледаме играта. Сора иска да ни покаже своята градина с лековитите билки и подправките.
— Нейната градина? Сигурен съм, че не това иска да покаже тя — възрази той.
Джейн се промъкна покрай него и каза:
— Не се безпокой, ще влезем вътре, ако вятърът започне да духа по-силно.