Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
Доверявайки се на интуицията си, тя попита:
— Тя те е предпазила от ужасни грешки, нали?
— Да. Когато бях още оръженосец и живеех далеч от дома си. Бях твърде млад, за да бъда оставен да поемам сам отговорности и да бъда самостоятелен, но вече притежавах дръзката арогантност на новоизлюпения мъж.
Като приближи устните си по-близо до ухото й, той прошепна:
— Няма нищо по-лошо от жена, която винаги е права. Особено когато тя наистина винаги е права.
Сора се разсмя високо, доволна, че с нейна помощ напрежението му беше отслабнало. Сега гласът му беше съблазнителен: едно топло, гърлено, мъжествено боботене, което караше нещо в нея да вибрира. Тя не обичаше прокрадващите се по-високи нотки на напрежение в гласа му; беше поразена, когато откри, че да доставя удоволствие на Уилям за нея беше от изключителна важност. Как и кога беше станало това?
Тя повдигна ръка към брадичката му, за да го дръпне по-близо до себе си, неспособна да устои на притегателната му сила. Близостта на голямото му тяло излъчваше топлина, която я сгряваше повече дори от лятното слънце. Взаимното им изтезание щеше да свърши скоро, утре бе сватбеният им ден. Беше непоносимо да чака търпеливо до утре вечерта, когато цялото й същество крещеше: „сега, сега“. Като притисна стегнатото си тяло към коравата пейка с надеждата да разсее желанията на плътта си, тя попита:
— Обичаше ли я?
— Джейн? — подскочи той и се усмихна учуден. — Не. Тя е висока, слаба и носи кок. Лицето й е скулесто, а воалът й никога не би позволил на някой кичур коса да се измъкне от него, тъй като се страхува от отмъщението й. Всички в нейното домакинство живеят в страх да не би да видят намръщеното й лице, а съпругът й е „под чехъл“, но не го съзнава.
— Ти я боготвориш.
— Да — каза той и обгърна кръста й, като я привлече по-близо до себе си. Когато тялото й се допря до неговото, тя усети, че странната му напрегнатост изчезна. — Аз бях хранен и възпитаван в нейното семейство, докато не започнах да кроя планове как да избягам с дъщеря й.
— Уилям! — извика тя обзета от страх.
— Всъщност с доведената й дъщеря — побърза да каже той. — Лейди Джейн беше млада булка, когато аз отидох в къщата й. Лорд Невил ме обучаваше как да се бия и какво трябва да бъде поведението ми на бойното поле и в обществото.
— Да избягаш с дъщерята на твоя лорд-учител, израз на добро поведение ли е?
— Тихо! — запуши устата й с дланта си той. — Никой освен мен и лейди Джейн не знае за това. Това е една история, която не бих искал да се разчува.
— Тогава разкажи ми я по-подробно или ще се кача на пейката и ще извикам с цяло гърло — заплаши го тя, като говореше с мъка през запушената си уста. — Кажи им, че вече е време да ме заведеш в стаята си.
Тя целуна дланта му. Езикът й близна грубата му кожа и той рязко издърпа ръката си.
— Ще започна да крещя, ако не го направиш.
— Клюкарка!
Тя докосна устните му със своите.
— Ако не искаше непременно да се оженим, то аз щях да бъда в леглото ти още в този миг.
— Братята ти ме предупредиха за характера ти. Дадли каза…
Устните й се придвижиха по врата му, целувайки го и той застина в очакване.
— Дадли? — окуражи го тя.
— Дадли каза, че си била Ева.
Изморена да слуша тази толкова често повтаряна обида, тя дръпна лицето си от него.
— О, отново ли започват с това.
Окуражителните подсвирквания от страна на гостите нарушиха блаженството й. Макар че не знаеше защо смяташе разговора с един твърдоглав мъж за блаженство. Това сигурно бе някоя женска чудатост, за която майка й не я беше предупредила.
Уилям се отдръпна от прегръдката.
— Не скачай веднага — предупреди Сора той. — Нека да се разбере, че спираме, защото ние искаме, а не заради глупавото им държание.
— По-спокойно, сине — закачи го баща му. — Скоро ще я имаш. Още един ден само.
— Само една нощ още — поправи го Уилям и се обърна да вземе изоставената си чаша с вино.
— Стига си го съблазнявала, Сора — каза лейди Джейн. — Той става нетърпим, ако не се нахрани.
— Той не е единственият — отговори Сора, като потърси чашата си.
Уилям поднесе неговата до устните й и прошепна:
— Ето, любима.
Когато тя отпи, той се наведе и облиза червеното вино от устните й, а публиката показа със смях своето задоволство от гледката.