Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
— Никълъс, твоята поезия вдъхнови влюбените птички — пошегува се Чарлз.
Рязкото свиване на мускулите на ръката на Уилям изненада Сора. Тя започна да я разтрива инстинктивно, с намерението да го успокои. Той не обърна внимание на това, но се отпусна достатъчно, за да може да се шегува.
— Нямам нужда от вдъхновение. Присъствието на Сора е достатъчно, за да ме доведе до кулминационната точка.
— Съчини и ти свои vers22, Уилям — каза Никълъс. Той се опитваше тонът му да звучи шеговито, но беше ясно, че правеше това предложение съвсем сериозно. — Нека Сора чуе какво чувстваш ти към нея.
— Стиховете на Уилям са великолепни — похвали се Сора. — Не е необходимо да доказва себе си пред мен.
Уилям се обърна и я погледна.
— Откъде знаеш това? — попита той.
— Ти ми каза — постави ръката си на рамото му тя.
— Спомняш ли си онзи ден във Фингър Брук? Ти ми каза, че съчиняваш най-хубавите vers.
— Излъгах те — каза смутено, но откровено той.
В залата се надигна нова вълна на веселие. Сора почака, докато шумът утихна и каза:
— Благодаря ти, Боже! Страхувах се, че ще трябва да се покажа възпитана и да проявя внимание към твоята поезия.
Развеселени, гостите се смяха, докато накрая сълзи започнаха да текат от очите им.
Всички спомени за ужасната поема на Никълъс, посветена съвсем неуместно на булката, избледняха.
Той наведе главата й към масата така, че лицето й се притисна до грубата дървена повърхност и като запретна полата над главата й, без каквато и да е подготовка, разтвори краката й и проникна в нея. Не беше трудно да го направи. Многото раждания я бяха разширили, а и той не беше толкова надарен, колкото Уилям; Бог знаеше, че тя често беше мечтала нейният господар да прояви внимание към нея.
Все пак това лекомислено незачитане на господаря-феодал я ядосваше и всеки път, когато краката му се притискаха до нейните бедра, тя прошепваше някоя нова обида за онази жена. След минута той свърши, отстрани се от нея и се избърса в ризата й.
— Ставай — шляпна я той по задника. — Отивай да помагаш на господарката си.
Хоиза се изправи.
— Тя не ми е господарка повече.
— Ще правиш това, което тя ти нареди.
— Тази кучка…
Той вдигна ръка и я зашлеви по бузата, като я повали върху масата.
— Никога не се осмелявай да говориш по този начин! — каза той и наведе главата си, така че очите му да бъдат на едно ниво с нейните. Те „пареха“ от огъня, който гореше в тях. — Тя е дама и ти не си достойна дори да произнасяш името й!
Като се съвзе, тя стисна ръцете си в юмруци.
— Тя не е чак толкова чудесна. Идваш при мен за тази работа, нали?
— Но те поставям с гръб към мен, за да не мога да виждам лицето ти. Не си нищо повече от една кучка, с която мога да развратнича. През всичкото време си представям, че това е тя, въпреки че при всички случаи тя ще е по-добра.
Като сви устните си, Хоиза се обърна и излезе от стаята. Усещаше влагата по краката си, а лицето й пареше от удара, който й беше нанесъл.
— Видя ли начина, по който я гледаше? — думите изсвистяха в ранния утринен въздух, когато събралата се група жени отиваше да приготви Сора за сватбената церемония.
— Видя ли как тя държеше ръката му по време на melee? — намекна многозначително друг глас.
— Мисля, че това е ужасно. Бъдещият й съпруг — и нейн другар в леглото, ако клюката е вярна — се бие на бойното поле, а тя се лепва за друг мъж и слуша само него.
— Видяхте ли я как се държи? Помнете думите ми, Уилям не разбира вероломството на тази жена.
— Баща му не трябваше да отказва ръката на нашата дъщеря, когато тя искаше да се омъжи за Уилям. Сега съм сигурна, че ще съжалява за това.
Притисната в средата на групата, лейди Джейн слушаше и наблюдаваше. Саркастична, пряма, притежаваща здрав разум, тя бе потиснала своя раздразнителен характер, но пазеше добре прикрита своята доброта. Сега тя беше вътрешно разкъсана; Сора беше насърчила един мъж благодарение на своята зависимост от него. Лейди Джейн се бе почувствала малко виновна, докато слушаше мрачните краски, с които Никълъс описваше битката вчера. Според него Уилям беше почти смазан от противниците си и едва се изправяше от пепелта, за да започне отново да се бие. Сега лейди Джейн се чудеше какви ли интриги беше замислил той с тази добре обмислена и неверна информация, с която заблуждаваше Сора.
— Видяхте ли как Никълъс се взира в нея, също като едно боготворящо я кученце? Да не би да го е омагьосала? Той никога не е показвал интерес към жените.
22
vers — стихове (фр.) — Б.пр.