Лотарията [The Winner - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лотарията [The Winner - bg]». Краткое содержание книги:
Лу Ан няма нищо. Живее в стара каравана с малкото си момиченце и вечно пияния неудачник, който е негов баща. Работи като келнерка в крайпътно заведение и мечтае дъщеря й да има по-щастлива съдба.
Лу Ан дори не подозира, че откаже ли на Джаксън, ще умре. Приема съблазнителното предложение, за да започне нов живот. Тя не знае, че е една марионетка в грандиозен спектакъл, режисиран от гениален психопат. И ще трябва да плати твърде висока цена.
„Лотарията“ е кошмарната версия на сбъднатата американска мечта. А Лу Ан е героиня на нашето време — силна, умна, оцеляваща.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=66946
Планът на къщата беше прост. Коридорът, който водеше право към задната врата, разделяше долния етаж на две приблизително равни половини. Кухнята беше отзад вляво, малката трапезария беше отпред. Вдясно бяха холът и сервизно помещение зад него. Обикновено дървено стълбище водеше към спалните на горния етаж. Чарли едва ли забеляза всичко това, защото вниманието му бе насочено към хола. Той се взря с изумление в компютъра; принтера, факса, и купищата папки. На корковото табло на стената бяха накачени изрезки от вестници и снимки.
Той прочете на глас някои от заглавията. Лицето на Лу Ан се срещаше най-често в различните фотографии. Цялата й история бе извадена на показ: убийствата, Лу Ан спечелва лотарията, Лу Ан изчезва. Е, подозренията му се потвърдиха. Оставаше да открие кой е този мъж и още по-важно — какво иска от тях. Нищо в стаята не подсказваше подробности за самоличността на непознатия. Който и да беше, си знаеше добре работата.
Чарли се доближи до бюрото и дръпна едно чекмедже. Документите вътре не му разкриха нищо ново. С другите чекмеджета беше същото. За миг си помисли да опита с компютъра, но познанията му в тази област бяха практически нулеви. Тъкмо се канеше да претърси останалата част от къщата, когато погледът му се спря на някаква кутия в ъгъла. Защо пък да не погледне и там?
Вдигайки капака, Чарли неволно затрепери. Измърмори някаква ругатня под носа си, краката му омекнаха. Пред него лежеше един-единствен лист хартия, на който бяха изписани няколко имена. И името на Лу Ай фигурираше сред тях. Повечето бяха на хора, които Чарли познаваше: Хърман Руди, Уонда Трип, Ранди Стит, Боби Джоу Рейнълдс. Всичките бяха спечелили на лотарията. Чарли лично беше охранявал повечето от тях. Както Лу Ан. И всички бяха ударили големите пари с помощта на Джаксън.
Чарли се подпря с трепереща ръка на прозореца. Очакваше да попадне на доказателства, че мъжът знае за убийствата и участието на Лу Ан. Но изобщо не очакваше, че огромната манипулация с лотарията е разкрита. Космите на ръцете му настръхнаха.
Как? Как, по дяволите, е разбрал непознатият? И кой беше той? Чарли бързо затвори кутията, отправи се към вратата, пусна резето и я дръпна зад себе си. После с пълна газ се отдалечи.
Донован караше по шосе 29. Беше напуснал Вашингтон преди два часа и с нетърпение очакваше да тръгне отново на лов. Той несъзнателно натисна газта. Беше решил вече какви стъпки ще предприеме, за да принуди Лу Ан да отстъпи бързо. Най-хубавото беше, че всичко щеше да й дойде изневиделица. При тази мисъл по лицето му се изписа искрено задоволство. Вярна беше поговорката, че синджирът се къса на най-ръждясалото място. Ти си това слабо място, Лу Ан, каза си Донован. И няма да ми се измъкнеш. Той погледна часовника си. Скоро щеше да пристигне в къщата. На седалката до него лежеше малокалибрен пистолет. Донован не обичаше оръжията, но не беше и безразсъден.
32
Макар и да зърна съвсем бегло лицето на Чарли, докато потегляше с роувъра, Ригс разбра, че нещо не е наред. И то сериозно. Той се обърна към къщата. Дали не трябваше да се опита да влезе и той? Би получил отговор на много въпроси. Почти беше решил да хвърли ези-тура, когато някакъв шум го накара да се свие отново зад храста и да се върне към ролята си на наблюдател,
Лу Ан бе вързала Джой за едно дърво на около стотина метра от къщата. Сега се приближаваше със същата грациозна походка, която Ригс бе забелязал и преди. Тя приклекна и зачака, оглеждайки предпазливо района. Въпреки непроницаемия храсталак Ригс се почувства като гол пред изпитателния й поглед.