Лотарията [The Winner - bg]

— Като риба съм във водата, но никога не съм играла тенис и, откровено казано, нямам никакво желание да започвам сега.

— Мислех, че всички богати хора играят тенис. И голф.

— Може би, ако си се родил богат. Невинаги съм имала пари.

— Джорджия.

— Какво? — погледна го стреснато Лу Ан.

— Опитвам се да определя акцента ти. Лиса със сигурност е била на много места. Ти имаш едва доловим акцент. Явно си прекарала доста години в Европа, но, както се казва, момичето може и да се махне от Джорджия, но не и Джорджия от момичето.

Лу Ан се поколеба за миг, преди да отговори.

— Никога не съм била в Джорджия.

— Така ли? Изненадан съм. Обикновено не греша в тия неща.

— Никой не е съвършен. — Тя отметна един кичур от очите си. — И така, какво предлагаш?

Ригс я изгледа с любопитство и чак тогава отговори;

— Трябва да направим планове. За да станат нещата точно както искаш. В зависимост от размера и сложността може да ни отнеме от два до шест месеца.

— Кога можеш да започнеш?

— Не и по това време на годината, Катрин.

— Толкова ли си зает?

— Това няма нищо общо. Никой нормален предприемач не би започнал подобен проект сега. Трябват ни архитектурни планове и строителни разрешения. Земята скоро ще замръзне и тогава не се налива бетон. Времето тук наистина може да изиграе лоша шега. Определено трябва да се започне през пролетта.

Лу Ан изглеждаше искрено разочарована. Тя се взираше в поляната, като че ли виждаше вече готово своето ново скривалище.

— Пролетта ще дойде, преди да усетиш, Катрин — каза Ригс, за да я поуспокои. — Л през зимата ще направим чудесни планове. Познавам отличен архитект. Мога да ти уредя среща с него.

Лу Ан почти не го чуваше. Щяха ли да бъдат тук следващата пролет? Сроковете на Ригс бяха охладили ентусиазма й.

— Ясно. Благодаря.

Докато се връщаха, Ригс я докосна по рамото.

— Усещам, че не обичаш да отлагаш удоволствието. Ако можех да го построя сега, не бих се колебал. Някой безотговорен некадърник би ти взел парите и би вдигнал нещо, което до година-две ще падне. Но аз се гордея с работата си и искам да направя нещо хубаво за теб.

— Чарли каза, че имаш отлични препоръки — усмихна се тя. — Сега разбирам защо.

Минаваха покрай конюшнята. Лу Ан я посочи с ръка.

— Това може да мине за хоби, нали? Яздиш ли?

— Не съм кой знае колко добър, но няма и да падна.

— Трябва да пояздим някой ден. Наоколо има много красиви места.

— Знам — беше изненадващият му отговор. — Разхождах се насам, преди имотът да се продаде. Между другото, направила си чудесен избор.

— Чарли откри имението.

— Изглежда ми добър човек.

— С него животът е много по-лесен. Не знам какво бих правила, ако го нямаше.

— Хубаво е да имаш такъв човек до себе си. Тя го погледна крадешком. Двамата продължиха бавно към къщата.