![Лотарията [The Winner - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Лотарията [The Winner - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лотарията [The Winner - bg]». Краткое содержание книги:
Лу Ан няма нищо. Живее в стара каравана с малкото си момиченце и вечно пияния неудачник, който е негов баща. Работи като келнерка в крайпътно заведение и мечтае дъщеря й да има по-щастлива съдба.
Лу Ан дори не подозира, че откаже ли на Джаксън, ще умре. Приема съблазнителното предложение, за да започне нов живот. Тя не знае, че е една марионетка в грандиозен спектакъл, режисиран от гениален психопат. И ще трябва да плати твърде висока цена.
„Лотарията“ е кошмарната версия на сбъднатата американска мечта. А Лу Ан е героиня на нашето време — силна, умна, оцеляваща.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=66946
Бяха оставили Джой в конюшнята и вървяха към голямата къща, когато той най-сетне наруши мълчанието.
— Виждам, че така се справяш с подобни ситуации. Нахълтваш с взлом в разни къщи. Мъчиш се да откриеш нещо. Защо ли се чудя? Нали така постъпи и с мен. — Той се взря сърдито в нея.
— Не съм нахълтвала с взлом при теб — отвърна също толкова възмутено тя. — И не си спомням да съм те молила да вървиш след мен.
— Тръгнах след Чарли, не след теб — поправи я той. — И добре, че бях там, нали така? Два пъти за два дни. Така ще си изхабиш деветте живота за една седмица. — Тя продължаваше да върви, кръстосала ръце на гърдите си, и да се взира невиждащо напред. Ригс спря.
Тя също спря и наведе очи за миг. Когато вдигна глава, погледът й беше много по-мек.
— Благодаря ти. Отново. Виж, колкото по-голямо е разстоянието между теб и нас тримата, толкова по-добре ще е за самия теб, гарантирам ти го. Забрави за оградата. Сигурно няма да останем дълго тук. И не се притеснявай, ще ти я платя, въпреки всичко. — Тя го изгледа тъжно, опитвайки се да отблъсне връхлитащите я чувства. Не бе изпитвала подобни от толкова време, че сега просто се плашеше. — Бъди щастлив, Матю. — Лу Ан се отправи към къщата.
— Катрин? — Тя продължаваше да върви. — Катрин! — извика той отново. Тя спря.
— Ще ми кажеш ли, ако обичаш, какво става? Може да ти помогна.
— Не смятам.
— Човек никога не знае.
— Аз знам, повярвай ми. — Тя отново тръгна към къщата.
— Ей, в случай че си забравила — последва я Ригс, — нямам кола, за да се прибера.
Ключовете вече летяха във въздуха, когато долетяха и думите й.
— Вземи моята. Паркирана е отпред. Задръж я колкото пожелаеш. Имам друга. — Тя се обърна и влезе вътре.
Ригс стисна ключовете в дланта си и недоумяващо поклати глава. В този случай нищо не можеше да направи.
33
— Къде, по дяволите, беше? — Чарли излезе от кабинета и се облегна на рамката на вратата. Лицето му беше все още бледо и Лу Ан веднага забеляза тази подробност.
— Където и ти — отвърна тя.
— Какво? Лу Ан, казах ти…
— Не си бил сам. Ригс те е проследил. Всъщност той успя пак да ме спаси. Ако го направи още един път, може и да реша да се омъжа за него.
— Той влезе ли в къщата? — Чарли побледня още повече.
— Не, но аз влязох.
— И какво видя? — запита нервно Чарли.
— Не искам Лиса да чуе нещо — прошепна Лу Ан и се вмъкна бързо в кабинета.
Чарли я последва и затвори вратата. Отиде до барчето и си наля едно питие. Лу Ан го наблюдаваше мълчаливо.
— Очевидно ти си видял повече от мен.
Той се обърна към нея и изпразни чашата на един дъх.
— Изрезките от вестниците за лотарията? Убийствата?
— Видях ги — кимна Лу Ан. — След първата ми среща с този човек това не ме изненада особено.
— И мен.
— Явно е имало и още нещо — погледна го изпитателно тя и седна на канапето. После скръсти ръце в скута си и се помъчи да се овладее.
Лицето на Чарли беше изопнато, като че бе сънувал кошмар и сега се опитваше да го изличи със смях. За съжаление не беше сън.
— Видях някои имена. Всъщност цял списък. И твоето беше там. — Той замълча и остави чашата. Ръцете му трепереха. Лу Ан се надигна в очакване. — Хърман Руди. Уонда Трип. Ранди Стит. И те бяха там. Аз лично съм ги охранявал в Ню Йорк.
Лу Ан бавно стисна глава с ръце. Чарли седна до нея и започна внимателно да масажира гърба й с месестата си длан.
— Трябва да се махаме оттук, Чарли. Да стягаме багажа и да се махаме. Довечера.
Той замълча за миг, после потърка челото си с ръка.
— Мислех за това. Можем да избягаме, както сме правили и преди. Но сега има една разлика.
— Той знае за лотарията, както и че Лу Ан Тайлър и Кат-рин Савидж са едно и също лице — продължи разсъжденията му Лу Ай. — Новата ми самоличност вече не върши работа.
— Досега не сме имали такива проблеми — рече мрачно Чарли. — Сега ще е по-трудно да изчезнем. Тя се изправи и закрачи из стаята.
— Какво иска този човек, Чарли?
— И аз се питам. — Той отиде до барчето, поколеба се за миг, но реши да не си налива второ питие. — Нали видя как се е устроил. На какво ти приличаше цялата работа?
Лу Ан спря да обикаля и се облегна на камината, мъчейки се да си представи всяка подробност.
— Взел е кола под наем, дал е фалшиво име. Следователно не иска да се разкрие истинската му самоличност. Аз не го познавам, но сигурно има някаква причина да държи на своето инкогнито.
— Точно така. — Чарли се взря изпитателно в нея. През годините беше осъзнал, че Лу Ан не пропуска почти нищо от погледа си, а инстинктите й бяха първокласни.