Лотарията [The Winner - bg]

Лу Ан чу приближаващата кола и се втурна към кухнята. Подаде предпазливо глава над перваза на прозореца и застина от ужас. Донован беше спрял зад къщата и излизаше от крайслера. Очите й бяха приковани в пистолета в дясната му ръка. Той се отправи към задната врата. Лу Ан се отдръпна, обмисляйки трескаво всички възможни начини за бягство. Проблемът беше, че такива просто нямаше. Предната врата беше заключена и ако се опиташе да я отвори, той щеше да я чуе. Нямаше време да се измъкне през някой прозорец. Къщичката беше толкова малка, че той неминуемо щеше да я забележи, ако останеше на първия етаж.

Донован пъхна ключа в ключалката. Ако беше погледнал през матираното стъкло на вратата, щеше веднага да види Лу Ан. Тя направи крачка назад и тъкмо се канеше да изтича нагоре по стълбите, когато чу някакъв вой. Звукът беше режещ и остър, като че ли се беше включила алармата на кола. Тя се приближи безшумно до прозореца и видя как Донован трепва, блъсва полуотворената врата и изтичва отпред.

Нямаше време за губене. Лу Ан се хвърли към прозореца, през който бе влязла, претърколи се навън и хукна да бяга. Стигна до бараката и приклекна. Алармата още пищеше. Тя надникна иззад ъгъла и видя Донован да се отдалечава в посока на звука, описвайки широки движения с дясната си ръка, в която още стискаше пистолета.

Някой я сграбчи за рамото и тя едва не изпищя.

— Къде е конят ти? — Гласът на Ригс беше равен и спокоен.

Тя го погледна изумено и усети как внезапно обзелия я страх изчезва също така бързо.

— На около стотина метра. — Тя посочи към гъстата гора. — Това твоята аларма ли е?

Ригс кимна и стисна здраво ключовете за колата. Без да изпуска Донован от поглед, той се надигна и дръпна Лу Ан.

— Хайде, да бягаме!

И двамата хукнаха през откритата поляна. Ригс се спъна в някакъв корен и докато залиташе, пръстът му несъзнателно натисна копчето за изключване на алармата. Донован се обърна и се взря в тях. Лу Ан издърпа Ригс и след миг те се скриха в гората. Донован размаха пистолета.

— Хей, вие! — изкрещя той. — Спрете, по дяволите! — Макар и да бе насочил пистолета към тях, нямаше да стреля. Той не беше убиец.

Лу Ан бягаше като стрела и Ригс не можеше да я стигне. Беше си изкълчил глезена, успокои се той, но в интерес на истината, дори и да му нямаше нищо, пак не би могъл да тича като нея. Джой очакваше търпеливо пристигането на господарката си. Лу Ан бързо я отвърза и скочи на седлото, без дори да използва стремето. После подаде ръка на Ригс и го изтегли зад себе си. След миг се носеха по пътеката в пълен галоп. Ригс се обърна, но от Донован нямаше и следа. Естествено, при тази бързина! Той стисна Лу Ан здраво през кръста. Кобилата се носеше като вихър по лъкатушещите пътеки.