Лотарията [The Winner - bg]

— Вярно, но ако не е вече милионер, след изнудването банковата му сметка чувствително ще нарасне.

— Но той не го е направил. Не е поискал нищо. Трябва да разбера защо. — Тя се замисли, после вдигна глава. — Какво каза Пембъртън, кога е била наета къщичката?

— Преди около месец.

— Ето, виждаш ли, става още по-невероятно той да иска да ни изнудва. Защо чака? Защо се появява пред мен и ме предупреждава открито, че е разбрал коя съм? Откъде знае, че няма просто да изчезна посред нощ? Ако го сторя, няма да получи нито цент.

— И какво ще правим сега? — въздъхна Чарли.

— Ще чакаме — дойде най-накрая отговорът. — Но ти подготви нещата така, че да можем да напуснем страната моментално. С частен самолет. И тъй като той вече познава Катрин Савидж, ще ми трябват нови документи. Можеш ли да ги набавиш?

— Трябва да потърся някои стари познати. Ще се справя. Нужни са ми няколко дни. Лу Ан се изправи.

— Ами Ригс? — запита Чарли. — Този човек няма да се откаже така лесно.

— Нищо не можем да предприемем. Той не ни вярва и аз не го обвинявам.

— Е, съмнявам се, че ще направи нещо, което в крайна сметка да ти причини зло.

— Откъде знаеш? — стрелна го с поглед тя.

— Лу Ан, не се иска да си ядрен физик, за да разбереш, че Ригс си пада по теб. — В гласа му прозвучаха неприязнени нотки. Но следващите му думи сякаш ги смекчиха. — Изглежда ми добро момче. При други обстоятелства, кои знае. Не бива да бъдеш сама през целия си живот, Лу Ан.

— Не съм сама. — Руменината обагри бузите й. — Имам Лиса, имам и теб. Не ми трябва никой друг. Не бих могла да се справя с него. — Тя сведе очи.

Как би могла да допусне някой друг в живота си? Невъзможно. Полуистини и откровени лъжи. Самата тя вече не беше реален човек. Беше една трийсетгодишна черупка. Точка. Всичко друго беше изчезнало. Джаксън го бе отнел. Джаксън и неговото предложение. Ако тогава не се беше обадила по телефона… Ако не беше изпаднала в паника… Нямаше да прекара десет години, превръщайки се в жената, която винаги бе искала да стане. Нямаше да живее в имение за милиони долари. Но колкото и нелепо да звучеше, щеше да живее по-истински, отколкото сега. Дали щеше да бъде в друга разнебитена каравана, или щеше да сервира на шофьорите в някое крайпътно заведение, беднячката Лу Ан Тайлър щеше да е по-щастлива от принцесата Катрин Савидж. Но ако не беше приела предложението му, Джаксън щеше да я убие. Нямаше измъкване. Тя се обърна към Чарли и разпери ръце.

— Такава ни е сделката, Чарли. За това. За всичко това. Ти, аз и Лиса.

— Тримата мускетари — опита да се усмихне Чарли.

— Да се надяваме, че приказката ще има щастлив край. — Лу Ан отвори вратата и отиде да потърси дъщеря си.