Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Какво има, полковник?
— Току-що пристигна писмо от йерарха, ваше величество. Дагашът Кабах ще бъде на пристанището до един час.
Дурник и Тот бяха застанали от двете страни на Оскатат, а Поулгара стоеше до креслото на лейди Тамазин. Лицето на Ургит беше бледо и изпълнено със страх.
— Добре, полковник — отговори той. — Благодаря, че ме уведоми.
Офицерът отдаде чест и се обърна към вратата.
— Полковник — спря го ясният глас на Прала.
Той се обърна и попита с уважение:
— Да, принцесо?
Велвет се движеше към мургското момиче с измамна небрежност. Докато измерваше разстоянието до нищо неподозиращия полковник, Гарион потрепера вътрешно от вероятността за внезапно и отвратително насилие.
— Имате ли някакви сведения за времето на южния бряг? — попита спокойно Прала.
— Има доста вятър, ваше височество — отговори полковникът, — и почти непрекъснато се разразяват бури.
— Благодаря, полковник.
Той се поклони и излезе. Гарион шумно издиша.
— Господарю Белгарат. — Гласът на Прала беше решителен. — Не можете да излагате лейди Тамазин на такова време. Аз няма да позволя това.
— Няма да позволиш? — попита Белгарат невярващо.
— Няма. Ако потрябва, ще крещя така, че и покривът ще падне. — Тя се обърна спокойно към Велвет. — Не се доближавай и на стъпка, Лизел. Мога да извикам поне два пъти преди да ме убиеш. Това ще доведе тичешком всеки страж в Дроджим в тази стая.
— Тя е права, татко — каза Поулгара спокойно. — Тамазин може да не издържи суровото пътуване.
— Не бихме ли могли…
— Не, татко — каза твърдо тя. — Не може да става и дума за това.
Той кисело се намръщи и направи знак на Сади. Двамата се оттеглиха в другия край на стаята и тихо заговориха нещо.
— Имаш нож под жакета си, нали, Келдар? — попита Ургит.
— Всъщност два — отговори Силк. — Плюс още един в ботуша и един, закачен на връв зад врата ми. Харесва ми да съм подготвен за евентуални малки неприятности. Но защо да се замисляме върху проблем, който никога няма да възникне?
— Ти си ужасен човек, Келдар.
— Знам.
Белгарат се върна със Сади и каза:
— Лейди Тамазин.
Кралицата майка повдигна брадичка.
— Да?
— Предвид обстоятелствата, вярвам, че можем да разчитаме на вашата дискретност — каза той. — Вие вече сте доказали, че можете да пазите тайна. Нали разбирате, че вашият живот и този на сина ви зависят от това да не разкривате това, което научихте тук?
— Да, разбирам.
— При всички случаи ще имаме нужда от някой, който уж да се грижи за нещата, така че предполагам тук всичко ще се нареди.
— Това, което предлагате, е невъзможно, господарю Белгарат.
— Наистина ми се ще хората да престанат да използват тази дума. Какъв е проблемът сега?
— Мургите няма да приемат заповеди от жена.
Белгарат изсумтя кисело:
— О, да. Бях забравил за този особен мургски предразсъдък.
— Почитаеми Оскатат — каза Сади. Лицето на сенеша беше каменно. Той погледна Дурник и Тот от двете си страни. — Не сте ли вие този, който би трябвало да управлява държавата, когато негово величество отсъства?
— Възможно е.
— Докъде точно стига лоялността ви към вашата роднина лейди Тамазин?
Оскатат се намръщи.
— Ерионд — каза Се’Недра.
— Да?
— Можем ли да имаме доверие на сенешала, че няма да изпрати след нас потеря веднага щом заминем?
Гарион се сепна. Беше забравил за необикновената дарба на младия си приятел да вижда право в главите и сърцата на хората.
— Няма да каже нищо — отговори уверено Ерионд.
— Сигурен ли си? — попита Се’Недра.
— Абсолютно. Би предпочел да умре, отколкото да предаде Тамазин.
Тъмна руменина се появи по белязаните бузи на стария мург и той извърна лице, за да избегне погледа на кралицата майка.
— Добре тогава. — Тонът на Белгарат беше решителен. — Ургит ще дойде с нас. — Той погледна сенешала. — Ще го оставим недалеч от Рак Ктака. Имате думата ми за това. Вие ще останете тук с Тамазин. Зависи от вас, но ви препоръчвам да се придържате към плана и да изпратите подкрепленията до града по море. В противен случай вашият крал ще трябва да задържи малореанците сам-самичък.
— А Прала? — попита Се’Недра.
Белгарат се почеса по ухото.
— Няма никакъв смисъл да я взимаме с нас — каза той. — Сигурен съм, че ако остане тук, Тамазин и Оскатат ще се погрижат да не разкрие нищо.
— Не, господарю Белгарат — каза твърдо стройната ктанска принцеса. — Аз няма да остана тук. Ако негово величество заминава за Рак Ктака, и аз ще замина. Няма да обещая, че ще мълча. Нямате избор — трябва или да ме вземете, или да ме убиете.