Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Виждаш ли — каза Силк. — С всеки път става по-лесно, нали? Накрая всичко, което трябва да запомниш, е, че заповедите ти не подлежат на обсъждане.
— Знаеш ли — каза Ургит с лека усмивка, — това може да започне да ми харесва.
Моряците започнаха да бутат плашливите коне нагоре по тясното подвижно мостче. Бяха натоварили около половината животни, когато Гарион чу глухите звуци на барабан, идващи от тясната улица, водеща към кея. Облечени в черни роби гролими с лъскави стоманени маски маршируваха към водата. Движеха се с онази особена, полюшваща се походка, която Гарион беше виждал в храма. Белгарат хвана Ургит за ръкава и го издърпа далеч от стражите и заетите моряци.
— Не ни трябват изненади, Ургит — каза той твърдо. — Затова нека да приключим с формалностите с Агачак колкото е възможно по-бързо. Кажи му, че отиваш в Рак Ктака, за да командваш лично защитата на града. Да качваме вашия дагаш на кораба и да се махаме оттук.
— Всъщност нямам избор нали? — попита Ургит злощастно.
— Нямаш — отговори Белгарат. — Съвсем никакъв.
Бледият като мъртвец Агачак седеше на носилка върху раменете на дванадесет гролими. От едната му страна с изправена глава вървеше белязаната жрица Чабат. Очите й бяха възпалени от плач, а лицето й беше смъртно бледо. Погледът, който отправи към Сади обаче, беше изпълнен с неописуема омраза.
Зад носилката на Агачак се движеше закачулена фигура, която не вървеше със скованата, полюшваща се походка на гролимите в свитата. Гарион предположи, че този мъж е загадъчният Кабах и го изгледа с любопитство, но не можа да види лицето му под качулката.
Когато носилката доближи кораба, Агачак направи знак на носачите си да спрат.
— Ваше величество — поздрави той Ургит глухо, докато спускаха носилката на камъните.
— Привет, върховни.
— Получих съобщението ви. Ситуацията на юг наистина ли е толкова сериозна, колкото ми казаха?
— Боя се, че да, Агачак. Ще използвам този кораб, за да отида до Рак Ктака и да поема командването лично.
— Вие, ваше величество? — Агачак изглеждаше изненадан. — Това разумно ли е?
— Може би не, но съм сигурен, че не мога да влоша нещата повече от генералите си. Оставих заповед подкрепленията да се изпратят до града по море.
— По море? Дръзка иновация, ваше величество. Изненадан съм, че генералите ви са се съгласили.
— Не съм ги питал. Най-накрая осъзнах, че тяхното задължение да ме съветват не им дава право да ми нареждат.
Агачак го погледна замислено.
— Това е нова страна от характера ви, ваше величество — отбеляза той, като слезе от носилката си и стъпи върху камъните на кея.
— Всъщност отдавна си мислех, че е време за промяна.
В този момент Гарион почувства предупредително бучене и угнетяваща тежест, която сякаш беше съсредоточена точно над ушите му. Той погледна Поулгара и тя кимна. Не изглеждаше да идва от йерарха, който беше изцяло погълнат от разговора си с Ургит. Чабат стоеше настрана и очите й се бяха впили с омраза в Сади. Нямаше никакъв признак, че концентрира волята си. Внимателното проучване идваше от някъде другаде.
— Би трябвало да пристигнем в Рак Ктака за пет-шест дни — казваше Ургит на облечения в червена роба йерарх. — Веднага щом пристигнем, ще кажа на Уса и хората му да тръгнат към Рак Хага с нашия дагаш. Може да им се наложи да се отклонят малко на юг, за да избегнат напредването на малореанците, но няма да изгубят твърде много време.
— Трябва да сте много внимателен при Рак Ктака, ваше величество — предупреди го Агачак. — Вие сте отговорен не само за съдбата на Ктхол Мургос, но и за съдбата на целия свят.
— Не се интересувам много от съдбата, Агачак. Човек, чиято главна грижа винаги е била да остане жив през следващите един-два часа, няма много време да се тревожи за следващата година. Къде е Кабах?
Мъжът с качулката се показа иззад носилката.
— Тук съм, ваше величество — каза той с дълбок глас, който звучеше толкова познато, че по раменете на Гарион премина предупредителен бодеж.
— Добре — каза Ургит. — Имаш ли някакви последни инструкции за него, Агачак?
— Казал съм му всичко, каквото имаше за казване — отговори йерархът.
— Значи това е всичко. — Ургит се огледа. — Добре, да се качваме на кораба.
— Може би все още не, ваше величество — каза облеченият в черна роба дагаш, пристъпи напред и свали качулката си. Гарион едва потисна вика на изненада. Въпреки че черната му брада беше обръсната, нямаше никакво съмнение за самоличността на този човек. Това беше Харакан.
— Има едно последно нещо, което ваше величество трябва да знае преди да се качим на борда — заяви Харакан достатъчно високо, за да го чуят всички на кея. — Знаете ли, че онзи човек с меча ей там е Белгарион от Рива?