Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Какво означава това? — попита неразбиращо Ургит.
Силк обаче вече беше отгатнал.
— Ако искаш да започнеш да бягаш точно сега, Ургит, аз ще се опитам да я задържа, докато се отдалечиш на достатъчно разстояние.
— За какво говориш, Келдар?
— Ако имаш много, много късмет, братко, Кал Закат няма да те пипне, но се боя, че шансовете ти да избягаш от тази млада дама са далеч по-нищожни. Приеми съвета ми и започни веднага да тичаш.
16.
Откъм Голямото западно море идваха тежки сиви облаци. Силният вятър дърпаше дрехите им и те едва се качиха на конете си в двора на Дроджим.
— Знаеш какво да правиш, нали, Оскатат? — попита Ургит сенешала си.
Старият мург кимна.
— Корабите с подкрепленията ще заминат до два дни, ваше величество. Имате думата ми.
— Добре. Предпочитам да не съм съвсем сам в тази битка. Опитай се да не използваш онези заповеди повече, отколкото е абсолютно необходимо.
— Можете да разчитате на мен. — Лицето на Оскатат се изкриви в мрачна усмивка.
Ургит му отговори с вълче хилене.
— И се грижи за майка ми — добави той.
— Правя това от много години, без тя дори да забележи.
Мургският крал се наведе тържествено от седлото, ръкува се с приятеля си и се изправи решително.
— Добре — каза той на офицера, отговорен за охраната. — Да тръгваме.
Излязоха от двора с тропот. Силк се приближи до брат си.
— Каква беше тази работа със заповедите? — полюбопитства той.
Ургит се засмя.
— Генералите могат да откажат да се подчинят на Оскатат — обясни той, — така че подписах заповеди за екзекуцията на всеки и му позволих да ги използва, както сметне за добре.
— Умно.
— Трябваше да се сетя за това още преди години. — Ургит погледна към препускащите облаци; надигащият се вятър развяваше робата му. — Не съм много добър моряк, Келдар — призна той и потрепера. — В бурно време повръщам много.
Силк се засмя.
— Тогава просто запомни, че винаги трябва да стоиш на запазената от вятъра палуба.
На Гарион му се стори, че мрачното небе някак подхожда на неприветливостта на Рак Урга. Този град, лишен от всякакъв род красота, щеше да изглежда неестествено при ясно и слънчево време. Сега обаче Рак Урга лежеше под мътните облаци като някаква каменна крастава жаба. Облечените в черни роби мурги правеха път на краля си по тесните улици. Някои от тях се покланяха, други стояха изправени с каменни лица, докато групата минаваше.
Преминаха през площада и продължиха по една калдъръмена улица, която водеше към пристанището.
— Капитане — повика Ургит офицера, който беше начело. — Наредете на един от хората си да съобщи на йерарха, че заминаваме. В храма има един човек, когото той иска да изпрати с нас.
— На вашите заповеди, ваше величество — отговори офицерът.
Зад следващия ъгъл видяха пристанището. То лежеше в закътано заливче зад носа при тясното устие на Ургския залив. Беше осеяно с боядисани в черно мургски кораби. Познатата миризма на море и суша — смесица от солена вода, морски водорасли и уловена риба, се надигна до ноздрите на Гарион. Кръвта му започна да кипи при мисълта отново да плава.
Черният кораб, до който спряха, беше по-голям от повечето съдове в пристанището. Беше тумбест и широк, с полегати мачти. Силк го огледа недоверчиво и попита брат си:
— Наистина ли наричате това нещо кораб?
— Предупредих ви за мургските кораби.
На кораба се проведе кратък спор за конете.
— И дума да не става, ваше величество — заяви твърдо капитанът на кораба — огромен и зъл на вид мъж. — Няма да кача на кораба си добитък. — И изгледа краля си със самомнителност и дори презрение.
Изражението на Ургит стана нещастно.
— Бих казал, че е време за ново упражнение по кралска настойчивост — прошепна му Силк.
Ургит го погледна, изпъна рамене и се обърна към тромавия господар на кораба.
— Качете конете на кораба си, капитане — повтори той заповедта си с по-твърд тон.
— Току-що ви казах, че аз не…
— Казвам ли го прекалено бързо? Слушайте ме внимателно този път. Качете тези коне на кораба. Ако не изпълните това, което ви казах, ще заповядам да ви заковат на носа на кораба вместо фигурата там. Разбрахме ли се?
Капитанът отстъпи една крачка, а арогантността в погледа му се смени със съмнение и загриженост.
— Ваше величество…
— Изпълнявайте, капитане! — излая Ургит. — Веднага!
Капитанът рязко се изправи, отдаде чест и се обърна към екипажа.
— Чухте краля — каза той грубо. — Натоварете конете. — После се оттегли, като си мърмореше нещо.