Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
Очите на Ургит се разшириха, а през жреците и войниците които стояха на хлъзгавите камъни на кея, премина вълна на удивление. Мургският крал обаче бързо успя да се овладее и каза предпазливо:
— Това е много интересно предположение, Кабах. Интересно ми е да знам какво те прави толкова сигурен.
— Това са абсолютни глупости! — извика Сади.
Хлътналите очи на Агачак се впериха в лицето на Гарион.
— Аз също съм виждал Белгарион — каза той напевно. — Той беше много по-млад тогава, но има прилика.
— Прилика със сигурност — се съгласи Сади бързо, — но само прилика. Този млад мъж е на служба при мен от малък. Е, ще призная, че има известна повърхностна прилика, но мога да ви уверя, че това със сигурност не е Белгарион.
Силк стоеше точно зад Ургит и бързо шепнеше нещо на новооткрития си брат. Мургският крал беше достатъчно умел политик. Той запази изражението си, но очите му започнаха да се стрелкат неспокойно, когато усети, че се намира точно в центъра на зараждаща се експлозия. Най-накрая той прочисти гърлото си и каза:
— Ти все още не си ни казал какво те кара да мислиш, че това е Белгарион, Кабах.
— Бях в Тол Хонет преди няколко години — сви рамене Харакан. — Белгарион беше там по същото време на някакво погребение, струва ми се. Посочиха ми го.
— Мисля, че благородният дагаш греши — каза Сади. — Разпознаването му се основава само на бегъл поглед отдалече. Това едва ли може да се нарече доказателство. Казвам ви, че това не е Белгарион.
— Той лъже — каза уверено Харакан. — Аз съм дагаш. Ние сме умели наблюдатели.
— Това повдига интересен въпрос, Агачак — каза Ургит и присви очи. — Въпреки всичко дагашите все пак са мурги, а всеки жив мург разрязва лицето си за принасянето на кръв за Торак. — Той посочи две тънки бели линии на бузата си. Едва забележимите белези на краля подсказваха, че неговото разрязване не е било твърде усърдно. — Погледнете обаче нашия дагаш — продължи той. — Аз не виждам никакъв белег по лицето му. А вие?
— Моят старейшина нареди да не извършвам традиционното принасяне на кръв — каза Харакан бързо. — Искаше да не съм белязан, за да мога да се движа свободно в западните кралства.
— Съжалявам, Кабах — каза Ургит с дълбоко съмнение, — но историята ти въобще не се връзва. Принасянето на кръв за Торак е част от ритуала за встъпване в мъжество. Наистина ли си бил толкова преждевременно развит, че старейшината ти е решил да те направи шпионин преди да навършиш десет години? И дори да е така, ти пак би трябвало да извършиш ритуала, за да се ожениш или дори да влезеш в храма. Белезите могат и да не бъдат на лицето, но ако си мург, трябва да имаш белези на някое друго място. Покажи ни белезите си. Нека видим доказателството за твоята вярност към Торак и чистата ти мургска кръв.
— Почитаеми Агачак — каза Сади замислено, — това не е първото обвинение, отправено към някой от слугите ми. — Той погледна Чабат многозначително. — Възможно ли е сред вашите гролими да има хора, които не искат тази мисия да успее — някои хора, криещи се зад фалшивите си бради?
— Брада! — възкликна Силк и щракна с пръсти. — Затова не можах да го позная! Обръснал си е брадата!
Ургит се обърна въпросително към него.
— За какво говориш, приятелю?
— Извинете ме, ваше величество — каза Силк с преувеличена скромност. — Просто осъзнах едно нещо и то ме изненада. Мисля, че мога да разясня нещата.
— Искрено се надявах някой да може. Добре, говори.
— Благодаря ви, ваше величество. — Силк се огледа с великолепно имитиране на притеснение. — Аз съм алорн, ваше величество — каза той и бързо разпери ръце. — Моля да ме изслушате — помоли той наполовина краля, наполовина мургите наоколо. — Аз съм алорн, но не съм фанатизиран заради това. Мисля, че има достатъчно много място в света и за алорните, и за мургите. Живей и остави и другите да живеят, казвам аз. Както и да е, миналата година се наех като войник в армията на крал Белгарион — в онази част, която той събра за обсадата на култа на Мечката в Реон, североизточна Драсния. Накратко: аз присъствах, когато Белгарион и приятелят му от Сендария — Дурник, мисля, се казваше, плениха водача на култа — Улфгар. Тогава той имаше брада, но ви се кълна, че този Кабах е същият човек. Сигурен съм. Аз помагах, когато го внасяхме в една къща, след като Дурник го беше повалил в безсъзнание.
— Какво ще прави един дагаш в Драсния? — попита Ургит с отлично престорено изражение на учудване.
— О, той не е дагаш, ваше величество — обясни Силк. — Когато крал Белгарион и приятелите му го разпитаха, се разбра, че той е малореански гролим. Мисля, че се казва Харакан.