Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Ургит, пропускаш нещо важно — каза лейди Тамазин, като внимателно се наведе напред.
— О? И какво е то, майко?
— Принц Келдар от Драсния има репутацията на един от най-близките приятели на крал Белгарион. Ти имаш идеалния пратеник, който да предаде съобщение на риванския крал.
Той погледна Силк.
— Вярно ли е това? — попита той. — Наистина ли познаваш Белгарион?
— Доста добре при това — отговори Силк. — Познавам го от малък.
— Старецът ей там каза, че Белгарион точно сега не е в Рива. Имаш ли представа къде може да бъде?
— Ваше величество — отговори Силк със съвсем безизразно изражение, — честно да ви кажа, аз знам дори къде е Белгарион точно в този момент.
Ургит почеса бузата си и го изгледа подозрително.
— Това не ми харесва — каза той. — Да предположим, че ти дам съобщение за Белгарион. Какво ти пречи просто да го захвърлиш и да се присъединиш към приятелите си?
— Етичността — сви рамене Силк. — Аз винаги върша това, за което ми се плаща. А вие възнамерявате да ми платите, нали?
Ургит се вгледа в Силк за момент, после отметна глава и се засмя.
— Ти си абсолютно възмутителен, Келдар. Ето те тук, на две крачки от дръвника на палача, и имаш наглостта да ме изнудваш за пари.
Силк въздъхна и се огледа трагично наоколо.
— Защо думата „плащам“ винаги донася същия ужасѐн поглед очите на кралете из целия свят? — запита той. — Със сигурност ваше величество не би очаквал да изпълня такова уникално поръчение без някаква малка компенсация, нали?
— Не мислиш ли, че да запазиш главата си е напълно достатъчно заплащане?
— О, мисля, че съм в безопасност. Тъй като съм единственият, който може да гарантира, че ще достави вашето съобщение, аз съм твърде ценен, за да ме убиете, не мислите ли?
Лейди Тамазин внезапно се засмя и погледна двамата по особен начин.
— Нещо смешно, майко? — попита я Ургит.
— Нищо, Ургит. Наистина нищо.
В очите на краля все още се четеше нерешителност. Той погледна управителя с надежда и попита:
— Ти какво мислиш, Оскатат? Мога ли да се доверя на този малък негодник?
— Решението е ваше, ваше величество — отговори рязко старият мург.
— Не те питам като твой крал — каза Ургит. — Питам те като приятел.
Оскатат трепна.
— Това е жестоко, Ургит — рече той. — Принуждаваш ме да избирам между дълга и приятелството.
— Добре тогава. Нека да се изразя така. Какво би трябвало да направя?
— Като крал, трябва да спазваш закона — дори и ако това означава да потъпчеш собствените си интереси. Като човек обаче би трябвало да се възползваш от всяка възможност, която може да предотврати катастрофа.
— Е? И какво да направя? Какъв да бъда — крал или човек? Ти как ще ме посъветваш?
Въпросът остана да виси във въздуха. Сенешалът не искаше да срещне очите на Ургит. Вместо това хвърли бърз умолителен поглед към лейди Тамазин.
— Прости ми, Торак — промърмори Остакат накрая, изправи се и погледна краля право в очите. — Бъди себе си, Ургит — каза той. Ако този драснианец може да уговори съюз с Белгарион, тогава му плати колкото поиска и го изпрати да свърши работата. Белгарион може и да те измами по-късно, но Кал Закат иска главата ти сега. Имаш нужда от този съюз без значение на каква цена ще го получиш.
— Благодаря ти, Оскатат — каза кралят с искрена благодарност.
После се обърна към Силк.
— Колко бързо можеш да занесеш посланието ми на Белгарион?
— Ваше величество — отговори Силк, — мога да предам писмото ви на Белгарион по-бързо, отколкото дори можете да си представите. А сега ще се уговорим ли за парите? — Дългият му остър нос започна да помръдва по познат на Гарион начин.
— Колко искаш? — попита Ургит предпазливо.
— О — престори се Силк, че обмисля отговора си, — предполагам че сто толнедрански златни марки ще са достатъчно.
Ургит го погледна изумено.
— Сто марки? Ти си луд!
Силк небрежно загледа ноктите на ръката си.
— Сумата може да се обсъди, ваше величество — призна той. — Просто исках да определя някаква груба цена с цел преговорите да потеглят.
Очите на Ургит придобиха странен блясък. Той се наведе напред и разсеяно подръпна носа си.
— Мога да ти платя най-много десет — отвърна той. — Аз всъщност не държа толнедрански монети в хазната си.
— О, това не е проблем, ваше величество — каза Силк великодушно. — Мога да приема и ангаракски монети, но разбира се, с малък отбив.
— Отбив?
— Ангаракското злато очевидно не е чисто, крал Ургит. Затова е и червено, а не жълто.
Ургит го погледна внимателно и каза:
— Защо не седнеш, приятелю? Това може да отнеме малко време — Странно или не, но и неговият нос беше започнал да помръдва.