Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
Последва демонстрация на удивителна виртуозност от страна на двамата преговарящи. Гарион беше виждал Силк в такива ситуации много пъти и вярваше, че остроносият му приятел няма равен на себе си, когато трябва да извлече възможно най-много от някоя сделка. Ургит обаче бързо показа, че и той е експерт в тази игра. Когато Силк изтъкваше с удобно преувеличени думи опасностите, с които щеше да се сблъска по пътя си, Ургит отвръщаше, като му предлагаше ескорт от мургски войници, вместо по-висока компенсация. Силк изостави този фронт на атака и за известно време се съсредоточи върху страничните разходи — свежи коне, храна и място за спане, подкупи и други от сорта. Във всеки от случаите мургският крал предлагаше помощ вместо пари — коне, храна и място за спане в мургските посолства или търговски мисии, а любезните служби на мургските чиновници щели да се погрижат за подкупите. Силк се престори, че обмисля това, но бдителните му очи не се отделяха от лицето на противника. После той се върна към по-рано подготвената си позиция и отново подчерта приятелството си с риванския крал и факта, че може би той ще успее по-добре от всеки друг на света да представи предложения съюз на Белгарион в най-благоприятна светлина.
— В крайна сметка — заключи той — нещата се свеждат до това, доколко ценен е този съюз за вас, нали?
— Наистина е много ценен — призна Ургит с измамна искреност. — Признавам и че ти вероятно си идеалният пратеник, но нямам никаква гаранция, че Белгарион ще приеме съюза, нали? — Той замълча, сякаш току-що му е хрумнала идея. — Знаеш ли какво ще ти кажа — каза той с малко прекален ентусиазъм. — Защо не определим относително умерена цифра за самото доставяне на писмото — да кажем десетте марки, които ти предложих преди малко. — Изражението на Силк стана инатливо, но Ургит вдигна ръка. — Изслушай ме докрай. Както току-що предложих, ще се съгласим на една сума за доставянето на писмото. Тогава, ако Белгарион се съгласи да приеме съюза, аз ще бъда повече от щастлив да ти дам останалите пари, които ми искаш.
— Но това съвсем не е справедливо, ваше величество — запротестира Силк. — Вие поставяте целия въпрос в ръцете на трета страна. Аз мога да гарантирам доставяне, но не и договаряне. Белгарион е суверенен монарх. Аз не мога да му казвам какво да прави, а и няма начин, по който да разбера как ще реагира той на вашето предложение.
— Не каза ли, че сте стари приятели? Със сигурност го познаваш достатъчно добре, за да имаш поне някаква представа как ще реагира.
— Вие променяте изцяло базата за преговори, ваше величество — обвини го Силк.
— Да, знам — подсмихна се Ургит.
— Заплащането за реалното постигане на съюз между вас и Белгарион ще бъде много, много по-високо — отвърна Силк. — В крайна сметка това, което предлагате, е изключително опасно.
— Опасно? Не те разбирам, принц Келдар.
— Белгарион не е съвсем независим. Въпреки че е Върховен господар на Запада, той е отговорен пред останалите крале — особено пред алорните; а нека бъдем честни — алорните мразят мургите. Ако го убедя да приеме да се съюзи с вас, останалите алорнски крале вероятно ще помислят, че той е предател. Може да се получи така, че да бягам от техните убийци до края на живота си.
— Трудно ми е да повярвам на това, Келдар.
— Вие не ги познавате. Алорните са ужасно отмъстителна раса. Дори кралица Порен, с която сме близки роднини, би издала заповед да ме преследват, ако реши, че съм предал основно алорнско разбиране за света. За това, което предлагате, не може и дума да става, освен ако разбира се, не започнем да говорим за наистина значителна сума.
— А колко значителна точно? — попита Ургит предпазливо.
— Добре сега, да видим… — Силк се престори, че обмисля отговора си. — Разбира се, аз ще трябва да изоставя всичките си работи в Западните кралства. Ако алорнските крале ме обявят за човек извън закона, всичките ми активи ще бъдат отнети. Моите търговски занимания са доста обширни и ще ми отнеме доста време, докато изчисля реалната им стойност. Тогава, разбира се, ще трябва да поема разноските около започването на работа в част на света, където алорните няма да ме достигнат.
— Това е лесно, Келдар. Ела в Ктхол Мургос и аз ще те защитавам.
— Не се обиждайте, ваше величество, но Ктхол Мургос не ме устройва. Мислех си може би за Мал Зет или Мелцена. Вероятно в Мелцена ще ми бъде доста добре.
— Силк — рязко каза Белгарат. — Какъв е смисълът на всичко това?
— Аз просто…
— Знам какво правиш. Можеш да се забавляваш някой друг път. Точно сега трябва да бързаме за кораба.