Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Това доста променя нещата, Ургит — каза Белгарат. — Предубежденията на твоите поданици са добре известни. Ако открият, че не си истински мург, може доста да се развълнуват, не мислиш ли?
Ургит, който гледаше Силк втренчено, каза разсеяно:
— О, я млъкни, старче. Остави ме да обмисля как ще се справя с всичко това.
— Сигурен съм, че ваше величество съзнава, че може да разчита изцяло на нашата дискретност — каза любезно Сади.
— Разбира се — отговори сухо Ургит. — Стига да правя това, което ми казвате.
— О, това се разбира от само себе си.
Ургит погледна сенешала си и каза:
— Е, Оскатат, сега ще се втурнеш ли към най-високия прозорец на Дроджим да съобщиш това на целия град?
— Защо да го правя? — сви рамене Оскатат. — От самото начало знам, че не си син на Таур.
Лейди Тамазин се задъха и внезапно докосна устните си с ръка.
— Ти си знаел, Оскатат? И си запазил моя позор в тайна?
— Милейди — каза той със скован поклон, — аз нямаше да ви издам дори и да ме бяха измъчвали.
Тя го погледна особено попита нежно:
— И защо, Оскатат?
— Вие, както и аз, сте от Камарата на Хага — отговори той. — Лоялността към кръвта в Ктхол Мургос е много силна.
— И това ли е всичко, Оскатат? Това ли е единствената причина, заради която се сприятели с мен и защити сина ми?
Той я погледна право в лицето.
— Не, милейди — каза почти с гордост той, — не е. — Тя трепна с мигли. — Имаше и други причини, заради които запазих тайната ви — продължи той. — Може би не толкова лични, но точно толкова силни. Ургската династия беше довела Ктхол Мургос до ръба на катастрофата. Видях в младия Ургит голяма надежда за кралството. Може би ми се щеше да е по-силен, но бързината на ума му беше многообещаваща. В края на краищата един умен крал често е за предпочитане пред друг, който е силен, но няма капка мозък.
Белгарат се изправи и каза:
— Съжалявам, че трябва да наруша тази тържественост, но е време да тръгваме. Започват да се разкриват твърде много тайни. — Той погледна Ургит. — Изпратихте ли вестител до храма? Ако дагашът на Агачак иска да дойде с нас, ще трябва веднага да отиде на пристанището.
Ургит ядосано понечи да се изправи, но спря и очите му се присвиха.
— Кой си ти всъщност, старче? — попита той. — Приличаш на скитник, но раздаваш заповеди наляво и надясно като император.
Очите на лейди Тамазин, които бяха насочени към Белгарат, внезапно се разшириха. Тя се обърна и погледна леля Паул със страхопочитание.
— Ургит! — каза тя с почти задавен шепот.
— Какво има, майко?
— Погледни го. Погледни го много внимателно и после виж дъщеря му.
— Дъщеря му? Не знаех, че са роднини.
— И аз не знаех досега. — Кралицата майка погледна Поулгара в очите. — Той е баща ви, нали, лейди Поулгара?
Поулгара се изправи и светлината от свещите се отрази в белия кичур коса върху челото й.
— Мисля, че това отиде твърде далече, татко — каза тя кисело. — Няма никакъв смисъл да се опитваме повече да крием, нали?
— Стари приятелю — каза Силк ведро, — ти наистина трябва да направиш нещо с вида си. Описанието ти е било разнасяно из света през всичките тези векове и занапред хората ще могат да те разпознават още по-често. Мислил ли си поне да си обръснеш брадата?
Ургит гледаше стария мъж почти ужасено.
— О, стига си ме зяпал — каза Белгарат с отвращение. Ургит потрепера. — И недей да трепериш. Няма значение какво са ти казвали, но аз нямам навика да отхапвам главите на мургските бебета само за забавление. — Той подръпна замислено едното си ухо, погледна първо Ургит, после лейди Тамазин, а накрая и Оскатат и Прала. — Мисля, че ще се наложи малка промяна в плановете. Вярвам, че всички ще развиете неустоимо желание да пътувате по море — просто от предпазливост. Вие имате някои тайни, които искате да запазите, ние — също. По този начин ще можем да се държим взаимно под око.
— Шегуваш се! — избухна Ургит.
— Не, не се шегувам. Не обичам да оставям зад себе си недовършени работи.
Вратата се отвори. Гарион се обърна бързо, но спря ръката си на половината път до дръжката на меча си. Мургският офицер, който беше влязъл, усети напрежението и огледа любопитно всички.
— Извинете ме, ваше величество — каза той малко предпазливо.
Ургит го погледна и по лицето му бързо премина руменина на надежда. Той хвърли бърз предпазлив поглед към Белгарат, после каза малко прекалено спокойно: