Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Харакан? — каза Агачак и се вгледа с тлеещи очи в мнимия дагаш.
— Това е нелепо! — изсмя се Харакан. — Тази невестулка е един от слугите на Белгарион. Той лъже, за да защити господаря си.
— Името Харакан значи ли нещо, Агачак? — попита Ургит.
— Харакан е подчинен на Урвон — отговори йерархът замислено. — Донесоха ми, че е забелязван тук на запад.
— Мисля, че имаме проблем, Агачак — каза Ургит. — И двете обвинения са твърде сериозни, за да останат незабелязани. Трябва да разберем истината.
Очите на жрицата Чабат се присвиха, а лицето й стана лукаво.
— Да се разбере истината е лесно, ваше величество — заяви тя. — Господарят ми Агачак е най-силният магьосник в цял Ктхол Мургос. Той много лесно ще проучи умовете на всички тук, за да открие кой казва истината и кой лъже.
— Наистина ли можеш да направиш това, Агачак? — попита Ургит.
Агачак сви рамене.
— Лесна работа.
— Тогава го направи. Няма да се кача на този кораб, докато не разбера кои точно ще са моите спътници.
Агачак пое дълбоко дъх и започна да съсредоточава волята си.
— Господарю — извика един гролим с виолетово обточена качулка — и скочи напред с протегната ръка. — Внимавайте!
— Как се осмеляваш? — развика се Чабат с пламтящи очи.
Гролимът не й обърна внимание.
— Господарю — каза той на Агачак, — много е опасно да направите това, което предлага жрицата. Ако някой от тези мъже казва истината, вие ще проверите ума на силен магьосник и собственото ви съзнание ще бъде изцяло уязвено. Една-единствена мисъл може да изтрие цялата ви памет.
Агачак бавно отпусна волята си и промърмори:
— А, да. Не бях помислил за тази опасност. — Той се обърна към Чабат и видя на лицето й кратък проблясък на разочарование. — Любопитно е, че моята свещена жрица не помисли за това преди да предложи проверяването. Или греша, Чабат? Отказа ли се от идеята да призовеш демон и да ме унищожиш? Сега с такива обикновени неща като измами ли ще се занимаваш? Ужасно съм разочарован от теб.
Тя отстъпи назад, белязаното й лице се изкриви от уплаха.
— Този проблем трябва да се разреши, Агачак — каза Ургит. — Няма да се доближа до този кораб, докато не разбера истината. Не съм успял да оцелея през всичките тези години, като съм се държал безразсъдно.
— Разбирам. Но проблемът става доста сложен — отговори Агачак. — Сега никой от тези хора не може да тръгне.
— Агачак, аз трябва да отида в Рак Ктака възможно най-скоро!
— Заминавайте тогава. Аз ще намеря друг кораб и ще наема нов дагаш.
— Това може да отнеме месеци — запротестира Ургит. — Аз лично съм склонен да вярвам на тези търговци на роби. Уса винаги е бил много честен към мен, а младият човек ей там въобще не прилича на крал. Този обаче, който нарича себе си Кабах, е много съмнителен. Мисля, че ако огледате пътя от пустинята дотук, е много вероятно да намерите истинския Кабах някъде в някой плитък гроб. Този мъж, който и да е всъщност, може лесно да провали мисията до Рак Хага с обвинението си. Не е ли точно това, което би желал Урвон?
— Има логика в това, което казвате, ваше величество, но не искам нито един от двамата да се качва на този кораб, докато не разбера истината.
— Защо не ги оставим тогава те да разрешат проблема вместо нас?
— Не ви разбирам.
— Един от тях, а може би дори и двамата, са магьосници. Ако двамата се срещнат в двубой, ще видим кой от тях ще се опита да унищожи другия с магия.
— Битка наместо съдебен процес?
— Защо не? Малко е старомодно, но обстоятелствата изглеждат подходящи.
— Планът ви е добър, ваше величество.
Ургит внезапно се захили.
— Защо да не разчистим място? — предложи той. — Не бихме искали да се опарим, когато тези двамата започнат да се замерят с гръмотевици, нали? — Той се приближи и хвана Гарион за ръката. — Само остани спокоен — прошепна той — и не прави нищо необикновено. Опитай се да го принудиш да използва магия. — Той бутна Гарион напред към кръга, който бързо беше оформен върху каменния кей. — Ето го предполагаемия крал на Рива — каза той на Агачак. — Сега ако вероятният малореански гролим е така любезен да се приближи, ще разберем кой казва истината.
— Нямам меч — каза Харакан намусено.
— Лесна работа. Някой да му даде меч.
Веднага бяха предложени няколко.
— Мисля, че много си го загазил, Харакан — усмихна се самодоволно Ургит. — Само да използваш магия, ще се разкрие, че си малореански гролим, и войниците ми ще те надупчат със стрели. От друга страна, ако това наистина е Белгарион и ти не използваш магия, за да се защитиш, той ще те превърне в купчинка сажди. В крайна сметка, мисля, че ти престои много лош следобед.