Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Но, Белг… — Силк се усети и хвърли към Ургит кос поглед.
— Ти нямаш право да раздаваш заповеди, старче — каза мургският крал и се огледа подозрително. — Тук става нещо, което не ми харесва. Мисля, че днес никой няма да пътува за никъде. Няма да освободя никой от вас, докато не стигна до дъното на всичко това.
— Не говори глупости, Ургит — прекъсна го майка му. — Тези хора трябва да заминат веднага.
— Не се намесвай, майко.
— Престани да се държиш като дете. Сади трябва да премине Рак Ктака преди да започнат боевете, а Келдар — да тръгне към Белгарион до час. Не погубвай тази възможност от чисто любопитство.
Погледите им се сблъскаха. Лицето на Ургит стана гневно, а на майка му — непреклонно. След една дълга секунда той наведе очи.
— Ти не си такава, майко — промърмори той. — Защо се опитваш нарочно да ме унижиш пред хората?
— Не е вярно, Ургит. Просто се опитвам да те върна към разума. Един крал винаги трябва да приема действителността, дори и ако тя наранява гордостта му.
Той я загледа дълго и проницателно.
— Времето наистина не е толкова ограничено, майко — каза той. — Сади има достатъчно време, а Келдар наистина може да не тръгва още един-два дни. Ако не бях сигурен, щях да кажа, че имаш някаква лична причина, заради която не искаш да говоря повече с тях.
— Глупости! — каза тя, но лицето й побледня.
— Ти си разстроена, майко — настоя той. — От какво?
— Тя не може да ви каже — каза внезапно Ерионд, който беше седнал на една пейка до прозорците. Есенното слънце струеше златисто върху светлата му коса.
— Какво?
— Майка ви не може да ви каже — повтори Ерионд. — Има тайна, която тя е заключила в сърцето си още отпреди да се родите.
— Не! — задъха се лейди Тамазин. — Недей!
— Каква е тази тайна? — настоя Ургит. Очите му се местеха подозрително от лице на лице.
По бузите на Ерионд се появи лека руменина.
— Наистина не искам да кажа — отговори той притеснено.
Велвет, която внимателно беше наблюдавала диалога, внезапно започна да се смее.
— Какво е толкова забавно, млада госпожице? — попита раздразнено Ургит.
— Хрумна ми една странна мисъл, ваше величество — отговори тя и се обърна към лейди Тамазин. — Не казахте ли, че сте познавали бащата на принц Келдар, милейди?
Тамазин повдигна брадичка, лицето й стана мъртвешки бледо, но тя не отговори.
— Преди колко време казахте, че е било това? — попита Велвет.
Устните на Тамазин останаха здраво стиснати. Велвет въздъхна и погледна Силк.
— Келдар — каза тя, — преди доста време баща ти е посетил Рак Госка, нали? Мисля, че е имало нещо общо с някакви търговски преговори от името на крал Родар. Спомняш ли си преди точно колко години е било това?
Силк изглеждаше озадачен.
— Не знам. Трябва да е било… — Той помисли малко. — Спомням си, че майка ми и аз бяхме в замъка Боктор, докато него го нямаше. Мисля, че тогава бях на около осем. Това значи, че е било преди около четиридесет години. Какво означава всичко това. Лизел?
— Интересно — промърмори тя, без да обръща внимание на въпроса. После продължи: — Лейди Тамазин, вие непрекъснато уверявате сина си, че той няма да полудее. Но нали всеки мъж от ургската линия става жертва на това наследствено нещастие? Какво ви прави толкова сигурна, че той ще успее да избегне по някакъв начин проклятието?
Лицето на Тамазин стана още по-бледо.
— Ваша милост — обърна се Велвет към Оскатат, — питам просто от любопитство, на колко години е негово величество?
Лицето на Оскатат също беше мъртвешки бледо. Той погледна лейди Тамазин поразен, но и неговите устни не помръднаха.
— На трийсет и девет съм — сопна се Ургит. — Какво значение…
— Внезапно кралят млъкна, очите му се разшириха и той изумен възкликна: — Майко!
Сади започна да се смее.
— Обичам, когато нещата завършват щастливо. А вие? — каза весело Велвет и погледна Силк закачливо. — Е, не стой така там Келдар. Иди да прегърнеш брат си.
Лейди Тамазин бавно се изправи и гордо каза:
— Извикай палача, Оскатат. Готова съм.
— Не, милейди — отговори той. — Няма да направя това.
— Такъв е законът, Оскатат — настоя тя. — Мургска жена, която петни съпруга си, трябва да бъде екзекутирана веднага.
— О, седни, майко — каза Ургит, като разсеяно гризеше кокалчетата на ръката си. — Не е време за театрални представления.
Погледът на Силк беше малко раздразнен.
— Много си схватлива, Лизел — каза той напрегнато.
— Всъщност не съм — призна тя. — Трябваше да предположа това преди доста време. Ти и негово величество можете да се използвате взаимно като огледала за бръснене. А и той преговаря почти толкова хитро като теб. — Тя погледна потресения мургски крал и на бузите й се появиха трапчинки. — Ако на ваше величество му дойде до гуша от трона, сигурна съм, че чичо ми ще ви намери работа.