Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Той все още тук ли е, Ройд? — попита с интерес Елиар.
— Не. Успя да избяга. Някои казват, че изгризал вратата със зъби. Извадили сте късмет, че не сте попаднали на това създание, господин Алтал. Приличаше повече на животно, отколкото на човек.
— Знам — каза Алтал. — Срещал съм го. Приятно ми беше да си поговорим, Ройд. Ще се опитам да се обадя на княза преди да е приключил закуската си. Имам едно малко делово предложение за него.
— Алброн винаги е готов за делови разговори.
Алтал и спътниците му излязоха в коридора.
— Любопитна работа — каза Бейд. — Алтал, сигурно много си ядосал Генд, щом е изпратил по петите ти главния си палач.
— Това не е сигурно, Бейд. Възможно е Пехал да е действувал на своя глава. При последната ни среща не се отнесох много мило с него. Нищо чудно да ми е лично обиден.
— Може ли да понося Еми? — попита Андина. Големите й тъмни очи бяха изпълнени с очакване.
Алтал внезапно изпита неоправдана ревност и изсумтя:
— По-добре да си остане на мястото. Може да ми даде някакви указания, докато разговарям с княза.
— Това е несериозно обяснение — отвърна сърдито Андина.
— О, не ме занимавай повече с това — сопна й се Алтал.
Влязоха в трапезарията. Княз Алброн още не бе станал от масата.
— Дали не ме лъжат очите? Това, изглежда, наистина е господин Алтал! — възкликна князът и стана от масата.
— За мен е голямо удоволствие да те видя отново, княже — каза Алтал и изящно се поклони.
— Сега може би вече ще разберем какво се е случило в Остос — каза Алброн. — Виждам, че Елиар е все още с теб.
— Да, той ми бе от голяма полза. Да не забравя — все още не съм ви заплатил за неговите услуги.
— Нека оставим това за после. Какво си направил там? Хлапетата, които върна тук, разправяха невероятни глупости.
— Може би ще е по-добре да обсъдим това насаме, княже — отвърна предпазливо Алтал. — Има много неща, които искам да споделя с теб, а някои от тях наистина са странни.
— Елиар, ти забрави ли задълженията си? — чу се строг глас от другия край на масата и Елиар примигна и бързо каза:
— Извинявайте, сержант Халор. Не исках да преча на разговора.
— Това не е никакво извинение. Докладвай!
— Слушам! — каза Елиар, изпъна се и отдаде чест на княз Алброн. — Редник Елиар се явява по служба.
Князът отвърна на поздрава му и каза:
— Виждам, че все още растеш, Елиар. И че доста си пораснал.
— Тъй вярно.
— Свободно, момче — каза Алброн и се усмихна. — Майка ти ми каза, че в края на миналото лято си я навестил. Защо не се обади тогава?
— Аз му наредих да не го прави, Алброн — намеси се Алтал. — Тогава изпълнявахме секретна задача и не исках никакви вражески очи да забележат момчето. Това е едно от нещата, за които искам да си поговорим, когато останем насаме.
— Ти съвсем определено разбуди любопитството ми, Алтал. Защо не отидем в кабинета ми, където ще може да разговаряме по-свободно? Имам усещането, че ми предстои да чуя дълга и интересна история. А и бих се радвал да ми представиш тези две очарователни млади дами.
— Ако не възразяваш, може би ще е добре и сержант Халор да присъствува на разговора — каза Алтал. — Струва ми се, че не след дълго той ще бъде привлечен към работата ни, така че вероятно би било добре да чуе историята от самото й начало.
Алброн повдигна въпросително вежда.
— Наемам войници, княже — каза Алтал. — Това представлява ли интерес за теб?
— Винаги имам готовност за делови разговори, Алтал — каза Алброн и потри ръце.
— Какво всъщност се случи в Остос, Елиар? — попита сержант Халор, докато всички следваха княз Алброн по дългия осветен с факли коридор. — Другарите ти бяха много объркани, когато пристигнаха.
— Самият аз не съм съвсем наясно с това, сержант Халор — призна Елиар. — Случиха се много неща, които тогава не успях да разбера, а и днес все още не мога да си обясня напълно. Алтал откупи мен и останалите от Андина. Каза й, че ще ни продаде в Ансу като роби, които да бъдат изпратени в солните мини.
— Доколкото си спомням, Андина искаше да ти изпие кръвта. Кое я накара да промени решението си?
— За това се погрижи Еми.
— Коя е Еми?
— Тя работи при Алтал. Струва ми се, че ще е по-добре той да ви обясни това. Ако се опитам да го направя аз, всичко ще объркам. Казах ви, че все още има много неща, които не мога да разбера.
Кабинетът на княз Алброн се оказа просторно удобно помещение с голяма камина и под, застлан с рогозки. На един рафт имаше доста книги и няколко свитъка.
— Обичаш ли да четеш, Алтал? — попита младият княз.