Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Най-добре ще е да минем през оръжейната, Елиар — каза Алтал на младия арумец по време на вечеря. — Струва ми се, че не би било разумно да се появим внезапно на улицата пред замъка на твоя княз. Генд вероятно има свои очи и уши навсякъде. Смяташ ли, че ще се справиш?
— Мисля, че да — отвърна Елиар. — Все още не съм се опитвал да правя това, не ще и дума, обаче имам чувството, че бих могъл сам да избера частта от помещението, в което искаме да влезем.
— Позволявате ли и аз да вметна нещо? — попита Лейта.
— Аз нямам нищо против — отвърна Елиар и отново напълни чинията си.
— Това е моя грижа, Елиар — възрази Андина. — Върни тази храна, аз ще ти напълня чинията.
— Прощавай — извини се той.
— Хората няма ли да се изненадат, ако изведнъж всичките се появим просто ей така, от нищото? — попита Лейта.
— Има ли някакъв заобиколен път? — попита Алтал.
— А защо да не влезем направо през вратата? Така или иначе ще минем през врата, така че това ще е по-естествено и за нас, и за хората от другата страна.
— Един вид, отсамната страна на вратата да е тук, а другата от противоположната страна, така ли? — попита Гер.
— Добре го каза, Гер — похвали го Лейта.
— Благодаря — отвърна Гер и леко присви рамене. — Нищо чудно обаче при други обстоятелства да е по-добре да се появим внезапно, сякаш от нищото.
— Защо?
— Защото ще е по-зъбавно — ухили се Гер. — Ще ми е много приятно да видя как всички ще се ококорят. — После се обърна към Алтал. — Така би било много лесно да се ограбват хората, нали, господин Алтал? Появяваш се изведнъж от нищото, грабваш нечия кесия и изчезваш. Така можем да ограбим безброй хора по света. При това без да напускаме Дома.
— Знаеш ли… — започна Алтал замечтано. — Всъщност…
— Няма нужда да обсъждаме тази тема — отсече сухо Двейя.
Андина сложи пълна чиния пред Елиар и каза:
— Яж, преди да е изстинало.
— Да, Андина — отвърна Елиар и взе лъжицата си.
В изражението на Андина, докато наблюдаваше как Елиар се храни имаше нещо, което накара Алтал да отмести поглед встрани.
— Ха, Елиар, ти кога се върна? — попита червенобрадият Ройд, когато влязоха в оръжейната.
— Току-що, Ройд — отвърна Елиар.
Алтал усети лек световъртеж, когато премина през вратата. Изпитваше странно чувство при мисълта, че по този начин прекосява хиляди километри.
— Отпусни се, Алтал — измърка нежно котката Еми, заела обичайното си място в качулката на наметалото му. Алтал си даваше сметка, че е смешно, обаче котката Еми наистина му бе липсвала през последните няколко седмици.
— Не бях сигурен дали опитът ще е успешен, Еми. Едно е да гледаш през вратата към местност, разположена на стотици километри, съвсем друго е да ги изминеш с една-единствена крачка.
— Не ми ли вярваше?
— Разбира се, че ти вярвах Еми, но…
— Само си се преструвал, че ми вярваш.
— Еми, едно е да се каже нещо, друго е да се направи.
— Ще свикнеш с това, Алтал. А сега внимавай. Страх ме е Елиар да не издаде някоя тайна.
— Виждам, че сте се срещнали с нашето момче, господин Алтал — каза Ройд. — Открихте ли ножа, който търсехте?
— Да. Работата се оказа малко по-сложна, отколкото предполагах, но вече всичко е наред.
— Май вече не пътувате сам — отбеляза Ройд, поглади червената си брада и погледна Андина и Лейта.
— Това са мои приятели, с които отдавна не се бях срещал — отвърна Алтал. — Княз Алброн дали в момента е в трапезарията?
— Би трябвало — отвърна Ройд. — Обикновено закуската му продължава дълго. Казва, че може да свърши половината работа за деня, преди да стане от масата. Убийците, изпратени от братовчед ви, създадоха ли ви неприятности в долината?
— Не особено големи — отвърна Алтал. — Успях да им се изплъзна.
— Бихте могли да благодарите на нашия вожд за това — отвърна Ройд. — Той нареди да бъдат задържани всички хора, които разпитват за вас или за странния нож. Определено станахте симпатичен на княз Алброн, господин Алтал.
— Струва ми се, че си допаднахме. Той успя ли да залови мнозина от агентите на братовчед ми?
— Е, неколцина се явиха — отвърна Ройд. — Яви се един здравеняк с чело два пръста, който създал на нашите хора известни проблеми, доколкото успях да разбера. Наложило се да се съберат десет души, за да успеят да го укротят.
— Нима?
— Казва се Пекал или нещо от този род.
— Да не би да е Пехал?
— Точно така, май беше Пехал. Та хората, които го плениха, му сложили желязна халка на врата и впрегнали шест вола, за да го довлекат дотук. Впрягът от два вола се оказал недостатъчен.