Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Той не знае нищо и когато убия Мърсър, няма да има свидетели.
— Остава Селоме Нагаст — напомни му Рахил.
— Знам. И тя ще трябва да умре. Не искам да го правя, защото отмъщението на Шин Бет ще бъде жестоко, затова Левин ще трябва да се справи с това.
— Прави ли сме, Йосиф? Достатъчно важна ли е работата ни, че да оправдава всички тези убийства?
— Не работата, а мисията ни е важна. И не заради Левин, а заради онова, което тя означава за Израел.
Той й каза, че Мърсър е открил Долината на мъртвите деца, съобщи и за плановете си на другия ден да отиде там. Разказа и за операцията на Джанкарло Джанели, която вероятно се застъпва с тяхната. Йосиф подозираше, че индустриалецът го е изпреварил и е отишъл в мината, затова беше принуден да промени плана си. Израелският агент реши да се приближат предпазливо до долината и да я наблюдават, преди да пристъпят към действие, после насочи вниманието си към Рахил и тежкото й положение.
— Трябва да намериш място да се скриеш до изборите. Ние ще мислим какво да правим. Не се свързвай с Левин. Аз ще говоря с него. Останаха няколко седмици и после всичко ще свърши. За всички нас — добави Йосиф и затвори.
СЕВЕРНА ЕРИТРЕЯ
Тойотата представляваше петънце в огромната пустиня и се движеше сред облаци от прах. Следите от гумите водеха към хоризонта. Не помръдваше нищо друго. Нито животно или птица, нито гущер или пълзящо насекомо се осмеляваше да излезе на мъчителната жега. В източната част на страната валеше и в далечината се виждаха тъмни облаци, но бурята още не бе стигнала до Хажер. Земята беше напукана от сушата. Образуването на пукнатините беше природен процес, който увеличаваше площта на повърхността и щеше да осигури поглъщането на по-голямо количество вода, когато най-после завалеше. Сякаш самата почва се нуждаеше от безценната влага, за да оцелее.
Мърсър караше безразсъдно, доверявайки се на реакциите си и на скоростта на джипа, в случай че попаднеха на някоя от противопехотните мини, с които бе осеян районът. Но ако се натъкнеха на голяма мина, нищо нямаше да ги спаси. Гиби седеше до него и се държеше за таблото, а Селоме се бе вкопчила в дръжката на седалката и гледаше през задното стъкло.
— Виждаш ли ги? — извика Мърсър.
— Още не — отговори тя. — По дяволите. Видях ги.
Мърсър погледна за миг в огледалото за обратно виждане и забеляза преследващото ги превозно средство. От това разстояние колата беше само искрящо отражение, скъпоценен камък в пустинята, следван от облак прах.
— Съжалявам, но мисля, че няма да успеем — мрачно каза той.
Бяха тръгнали от лагера два часа след зазоряване. Мърсър и Хабте с помощта на Абебе бяха поставили експлозивите, които Мърсър бе направил през нощта, смесвайки амониевия нитрат с бензин в десетина метални туби от един галон. Сутринта тримата изкопаха дупки в планината, за да увеличат мощността на взривовете и да съборят стените на изкопа.
След като заровиха експлозивите, те се изкатериха на повърхността, преместиха превозните средства на безопасно разстояние и зачакаха. Мърсър свърза детонатора и отброи секундите, но предостави на Гиби честта да взриви експлозивите. Младежът го помоли за това. Детонаторният шнур гореше със скорост три хиляди и шестстотин метра в секунда и взривовете избухнаха мигновено.
Макар че бе разочарован от малките гейзери прах, изхвърлени от експлозиите, Гиби остана доволен от крайния резултат. Ямата, която бяха изкопали в планината, се срути. В същия миг скалите над нея поддадоха и образуваха дълго свлачище, което пренесе тонове отломки на почти четиристотин метра надолу по склона. Гиби нададе радостен вик, който отекваше дори след като грохотът утихна. Абебе, Хабте и другият шофьор също изкрещяха и дори Мърсър извика победоносно. Взривът беше по-силен, отколкото очакваше.
— Е, момчета, знаете какво да правите — каза той. Щяха да бъдат необходими два дни, за да разчистят отломките след експлозиите, но когато тази трудна задача бъдеше изпълнена, щяха да продължат да копаят в планината, за да открият входа на мината, без да се страхуват от свличане на земните пластове. Мърсър бе поставил експлозивите високо в склона, така че скалната маса да се срути навън, а не навътре, затова не се притесняваше, че старата мина под земята може да пострада.
Мърсър, Селоме и Гиби бяха напуснали Долината на мъртвите деца, а Хабте и останалите разчистваха купищата отломки. Бяха се приготвили да отсъстват няколко дни, в случай че им беше нужно повече време, за да намерят манастира, но Гиби увери Мърсър, че ще го открие бързо.
Селоме първа забеляза другото превозно средство. Видя го, след като бяха пътували половин час, и веднага каза на Мърсър.