Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Един от патрулите ги е видял. Двама мъже с автоматични оръжия. Разделили са се. Мислят, че единият от негодниците е тръгнал към нас. — Водачът погледна Рахил, но очевидно вече мислеше за преследването на нарушителите. — Изчезвайте! Не се мотайте по улиците!
Хари следеше размяната на реплики и осъзна, че патрулите се готвят да си тръгнат. Изведнъж му хрумна отвратителна идея. Сега или никога. „Боже, прости ми за онова, което ще направя!“ — помисли той и сетне изкрещя:
— Хайл Хитлер!
Шокиращият изблик оказа желания ефект. Патрули те се обърнаха към похитителите и след секунда колебаединият от младите терористи се стресна и извади оръжието си. Щурмовите пушки на войниците затрещяй Хари се хвърли на земята. Улицата се освети от пламъците, излизащи от дулата. Рахил се дръпна встрани, вдигна пистолета си, стреля два пъти и повали единия войник. От гърлото му бликна фонтан от кръв. Друг патрул също бе улучен. Моше умря, преди трупът му да докосне земята, пронизан от десетина куршума.
Хари се претърколи по калдъръма, запълзя и зави зад ъгъла, отдалечавайки се от мястото на престрелката. Видя, че срещу него бяга тъмна фигура с готов за стрелба картечен пистолет. Досети се, че мъжът трябва да е член от екипа на Рахил, изпратен да отвлече вниманието на патрулите, и се вмъкна в някакъв вход, за да го изчака да мине. Похитителят сигурно щеше да увеличи суматохата.
Узито на Лев имаше по-пронизителен звук от щурмовите пушки „Галил“ на патрулите и целият пълнител експлодира във войниците, като покоси четирима и рани трима. Рахил побегна, като стреляше след себе си и куцаше от куршума, който я бе улучил в крака.
Хари не изчака патрулите да отговорят на огъня, стана и хукна, придържайки се към тъмните места. Той кръстосваше уличките в усилие да се скрие в стария град.
Единственото, което го спаси да не бъде застрелян, беше намалелият брой на патрула и фактът, че те преследваха похитителите бавно, защото се опасяваха от засада. След десет минути Хари реши, че се е отдалечил достатъчно от мястото на престрелката и може да си почине и да обмисли следващия си ход. Той усети вкуса на свободата, но все още беше изолиран и сам. Осъзна, че сигурно има полицейски час и ще трябва да изчака, преди да се опита да намери помощ.
Трябваше да открие американци или служители на посолството, за да има шанс да се измъкне жив от страната. Това беше най-добрата му възможност. Но как? Къде да намери сънародници в страна, за която не знаеше ни-що? Хари се огледа и видя църква на отсрещната страна на улицата. На млечнобялата светлина на лампите забе ляза, че има превод на английски на съобщенията в информационното табло. Хари прочете списъка на услугите, предлагани от църквата, съзря шанс и се усмихна.
Давид чакаше там, където се бяха уговорили, без да изключва двигателя. До микробуса се приближи Рахил Лицето й беше изкривено от болка. Без да пророни дума тя отвори предната врата и седна до Давид.
— Карай.
— А другите?
— Никой не успя да избяга. Нападна ни патрул. Всички са мъртви. — Гласът й беше слаб и изтощен.
В същия миг иззвъня мобилният и телефон.
— Рахил, обажда се Йосиф.
— Нападнаха ни. Членовете на екипа са мъртви, а Уайт избяга.
— От къщата ли?
— Попаднахме на патрул, докато напускахме града, и Хари Уайт успя да се измъкне в суматохата. Левин каза, че не може да се компрометира, като ни осигури военен ескорт или заповяда на войниците да нарушат полицейския час. Остави ни сами и ето какво се случи.
— Мръсник. Иска поста министър-председател, а сега, когато е под носа му, реши да ни зареже. Говорих с него да ни измъкне с хеликоптер и макар че се съгласи, не беше много въодушевен.
— Четох вестниците. Изглежда ще спечели изборите с голямо мнозинство. Вече не се нуждае от нас. — Рахил изведнъж осъзна чудовищността на положението им. Мислиш ли, че ще заповяда да ни убият?
— Не. Той още иска онова, което е в мината, но когато му го доставим, не знам. Левин е амбициозно копеле, но мисля, че знаем достатъчно, за да го принудим да изпълни обещанието си. Ако ни убие, никога няма да бъде сигурен дали не сме казали на други какво сме направили. А ако успеем, положението му в правителството ще бъде осигурено завинаги. Участието и действията ни не могат да му навредят. Не е необходимо да ни убива. — Но Уайт ще проговори.
— Той не знае нищо и когато убия Мърсър, няма да има свидетели.
— Остава Селоме Нагаст — напомни му Рахил.
— Знам. И тя ще трябва да умре. Не искам да го правя, защото отмъщението на Шин Бет ще бъде жестоко, затова Левин ще трябва да се справи с това.
— Прави ли сме, Йосиф? Достатъчно важна ли е работата ни, че да оправдава всички тези убийства?
— Не работата, а мисията ни е важна. И не заради Левин, а заради онова, което тя означава за Израел.
Той й каза, че Мърсър е открил Долината на мъртвите деца, съобщи и за плановете си на другия ден да отиде там. Разказа и за операцията на Джанкарло Джанели, която вероятно се застъпва с тяхната. Йосиф подозираше, че индустриалецът го е изпреварил и е отишъл в мината, затова беше принуден да промени плана си. Израелският агент реши да се приближат предпазливо до долината и да я наблюдават, преди да пристъпят към действие, после насочи вниманието си към Рахил и тежкото й положение.
— Трябва да намериш място да се скриеш до изборите. Ние ще мислим какво да правим. Не се свързвай с Левин. Аз ще говоря с него. Останаха няколко седмици и после всичко ще свърши. За всички нас — добави Йосиф и затвори.