Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Йосиф се усмихна тъжно.
— Няма да е необходимо. Кажи и, че още една прегръдка ще е достатъчна.
Той стана. Дясната му ръка бе скрита зад гърба. Жената уви ръце около врата му и притисна лице до гърдите му, като изхлипа:
— Благодаря.
— Съжалявам — тихо каза Йосиф на иврит и използва ножа.
Обичайната процедура изискваше първо да убие Аарон. Като мъж, равинът представляваше по-голяма физическа заплаха. Но Йосиф реши, че докато гледа как съпругата му умира, равинът ще бъде достатъчно стъписан, и ще може да го елиминира, преди да се е съвзел. Освен това жените реагираха по-бързо от мъжете и писъците и щяха да събудят децата.
Йосиф бързо прекоси стаята и заби окървавеното острие в гърдите на Аарон, преди тялото на жена му да падне върху чергата на дъсчения под. Равинът стоеше неподвижно, когато ножът го прониза. В очите му се четеше неописуем ужас. Всичко свърши за секунди. Йосиф излезе на улицата и се отправи към хотела.
От съображения за сигурност той нямаше друг избор, освен да ги убие. Аарон Ядид щеше да се похвали на някой приятел, че е помогнал на израелския агент, а Йосиф не можеше да допусне подобно изтичане на информация.
Имаше да свърши много работа, преди заедно с екипа си да тръгне към Долината на мъртвите деца. Трябваше да се свърже с членовете на екипа в Ерусалим, които пазеха Хари Уайт, и да им заповяда да го осакатят. Това щеше да му достави удоволствие заради болката, която щеше да причини на Мърсър. Освен това трябваше да се свърже с министъра на отбраната Левин и да поръча хеликоптер, който да ги вземе, след като изпълнеха мисията си. Хеликоптерите „СН — 53 Супер Сталиън“ на израелското министерство на отбраната можеха да извършат полета, презареждайки във въздуха, и да се върнат с безценния си товар. Изискваше се известна координация, за да се осигурят летящите цистерни, и само Левин можеше тайно да издаде заповед за необходимата техника.
Въпреки обърканите мисли, нахлули в съзнанието му, Йосиф намери няколко секунди, за да се запита какво ще открие в мината. Идеята беше главозамайваща. Това не само щеше да осигури изборната победа на Левин. Залогът беше по-голям от политическия триумф. Някъде в пустинята бе скрита осезаемата връзка с основаването на юдаизма, талисман, несравним с никой друг религиозен предмет, открит досега. Ако съумееха да го извадят на бял свят, ръкописите от Мъртво море щяха да бледнеят. Йосиф беше съвсем близо до част от истинската история, до нещо, откраднато от древния Израил преди стотици поколения, което му бе предопределено да върне в родината.
Той се отърси от тези чувства и отново се съсредоточи върху работата. Нещата идваха по местата си. Най-важното беше местонахождението на мината. Освен това Йосиф вече имаше представа кой стои зад атаката на суданците в Рим и в хотела на Мърсър. Чрез тайно проникване в компютърната система на Мосад той бе научил от архивите им, че ФБР и Интерпол разследват ита лианския индустриалец Джанкарло Джанели във връз ка с документи, откраднати от Съединените щати. Йо сиф подозираше, че става дума за снимките от „Медуза“ Като се имаше предвид колониалното присъствие на Италия в Еритрея, по всяка вероятност Джанели търсеше снимките и мината. Предположи, че италианецът поддържа суданците и вероятно ги използва като наемници за да попречат на усилията на Мърсър и Йосиф.
Единственото, което не му беше известно, беше докъде е стигнал Джанели и дали знае какво е скрито в дивата пустош на север.
ЕРУСАЛИМ
Мерките за сигурност в Израел още бяха затегнати, макар да бяха минали два месеца без инциденти след смъртоносния бомбен атентат край Западната стена. Това беше най-очевидно по хълмовете около стария град в Ерусалим. По тесните, криволичещи улици обикаляха въоръжени патрули, по-многочислени, отколкото по време на Интифадата. Всеки израелец трябваше да отбие две години активна военна служба, но израелската отбрана използваше само най-опитните ветерани, за да патрулират в свещения град. Униформите и картечните пистолети бяха обичайна гледка в цялата страна, но суровите лица на тези войници смразяваха кръвта и на най-невъзмутимите жители.
Тази нощ улиците и лъкатушещите алеи бяха необикновено тихи. Чуваха се само приглушените разговори на патрулите и от време на време шумоленето, вдигано от бездомни котки, които ровеха в боклука. Магазините бяха затворени и от капаците на прозорците на къщите струеше слаба светлина. Луната озаряваше калдъръмените улици. Млечнобялата й неземна светлина подсилваше призрачната атмосфера в града.
Новата част на Ерусалим също беше тиха. Присъствието на толкова много въоръжени войници, които патрулираха по улиците и безпокояха и евреите, и арабите, търсейки терористи, бе обтегнало нервите на жителите дотам, че те вече не се осмеляваха да излязат, освен ако не беше абсолютно необходимо.