Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Няколко часа по-късно Селоме го помоли да спрат и да си починат. Лицето й беше обляно в пот, а под мишниците й имаше тъмни петна. Тя се отпусна на каменното плато, после се излегна и протегна ръце над главата си. Мърсър седна до нея и се съсредоточи в съдържанието на двете раници. Едната беше на Селоме и той изхвърли козметиката и дрехите й. Тя не обърна внимание на това и се вторачи в мъгливото небе.
— Селоме?
Тя го погледна и очите и се разшириха. Мърсър държеше непокътнат пълнител за пистолета и.
Той поклати глава, сетне прибра в едната раница нещата, които можеха да им послужат, и изхвърли непотребните. Полезните вещи бяха малко — въже, геоложко чукче и детонаторен шнур. Мърсър извади снимките от „Медуза“ от елека си и ги пъхна при останалите неща в раницата, която щеше да вземе.
— Колко жалко за Гиби — каза Селоме след няколко минути. — Не само за смъртта му, но и за неуважението, което показахме към тялото му. Не беше правилно. Той заслужаваше християнско погребение.
Смъртта на Гиби тежеше на съвестта на Мърсър. Фиатът доказваше, че суданците са в района и ще намерят мината много преди Мърсър да успее да предупреди бежанците, които бе поискал синът на Нега да доведе в долината. Те щяха да дойдат скоро и Мърсър щеше да бъде виновен и за тяхната участ.
— Моля те, не говори за религия. Не съм в настроение. Селоме се приготви да отговори, но той се наведе и протегна ръка към голата кожа между краищата на яката на ризата и. На врата и блестеше дебела златна верижка, която изчезваше между гърдите и. Мърсър я дръпна и видя звездата на Давид.
— Мосад? — тихо попита той.
— Не. Шин Бет. — В гласа и прозвуча предизвикателство. — Това е нещо като вашето ФБР.
Мърсър изпита облекчение, защото разбра, че няма да има повече лъжи.
— Чувал съм за Шин Бет. Ще ми кажеш ли какво става?
— Предполагам, че съм ти длъжница.
— Меко казано.
Селоме пое дълбоко въздух.
— Преди няколко месеца снимките от „Медуза“ привлякоха вниманието на група израелски фанатици.
Мърсър не бе подготвен за този отговор.
— Израелци? Мислех, че мюсюлмани са в дъното на тази история.
Тя поклати глава.
— Европейците, които Хабте е видял в Асмара, са еврейски екстремисти, предвождани от министъра на отбраната Хаим Левин. Знаехме за тях от известно време, но едва наскоро разбрахме колко силни са станали.
Мърсър осъзна, че всички са били подведени. Дик Хена бе следвал внимателно подставени фалшиви следи, които бяха накарали и двамата да мислят, че Хари е отвлечен от араби. Мърсър беше поразен и смаян от хитрия план.
Изведнъж му се изясниха много неща. Ето какво се бе опитал да му каже Хари, когато спомена, че похитителите са му дали гадост, по-гнусна от джин „Будълс“. Старецът сигурно бе разбрал, че е отвлечен в Близкия изток, но похитителите му не са мюсюлмани. Мърсър трябваше да се досети за това и този пропуск отново го накара да се ядоса на себе си. Запита се колко още грешки бе допуснал и колко други хора бяха платили за тях.
— Левин и привържениците му искат да превърнат Израел в тоталитарна теокрация — продължи Селоме. — Той разбра какво показват снимките от „Медуза“и че подобно откритие, приписано на него, ще му осигури поста министър-председател. Опита се да ги открадне от вашата Национална разузнавателна служба, но те бяха продадени на Прескът Хайд. И Хайд видя в тях нещо, което ще закрепи разклатеното му положение в Държавния департамент. Научихме всичко това, след като Хайд купи снимките, и аз бях изпратена в Съединените щати да работя с него. Шин Бет подкупи член на еритреиското посолство във Вашингтон да гарантира за мен, затова Хайд не знаеше за връзката ми с Израел. Мисията ми беше да събирам информация, особено ако хората на Левин се опитат да се свържат директно с Хайд. Той ти се обади скоро след като пристигнах във Вашингтон и ти се включи в издирването на мината, осуетявайки намеренията на агентите на Левин. Хайд и съпругата му бяха убити сутринта, когато ти и аз заминахме за Африка.
„И Хайд е мъртъв? Господи, как ще завърши всичко това?“ — запита се Мърсър.
— Остави ме в Рим, за да отидеш да докладваш за станалото с Хайд на шефа си в Израел?
— Така ли разбра, че съм израелка?
— Дик Хена ми го каза, преди да напусна Вашингтон. Освен това същата нощ, когато ти дойде в бар „При Дребосъка“, най-добрият ми приятел Хари беше отвлечен в Бейрут.
От изражението й беше очевидно, че това е нова информация за нея.
— Възрастният мъж, който се представи за теб?