Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Мърсър, трябва да си взема…
— Няма време — прекъсна я той. — Съжалявам.
Фиатът беше на около осемстотин метра от тях. Покривът му се виждаше, докато се движеше в плитката падина. Мърсър огледа земята, за да провери дали има вдлъбнатини от противопехотни мини, като се молеше на Бога да не види нищо. Той заведе Селоме на няколко метра от тойотата, използвайки очуканата й каросерия, за да прикрие бягството им. Когато работеше, той винаги носеше пет-шест запалки. Беше изпадал в ситуации, когато се нуждаеше от всичките.
Щракна една от запалките с лявата си ръка и я хвърли в локвата бензин под тойотата. Пламъците от експлозията обвиха джипа и Мърсър започна да стреля в земята. Блъсна ги вълна от топлина. Селоме опита да се отмести от бушуващия огън, но Мърсър я стисна за китката. Той изстреля целия пълнител, насочвайки пистолета към близките камъни. Всеки куршум из-дълба малък кратер в земята на около метър и половина по-нататък от предишния. Ако бяха улучили мина, куршумите щяха да я взривят, но експлозии не последваха.
Мърсър пусна ръката на Селоме и скочи в първата вдлъбнатина, направена от деветмилиметровите патрони.
— Върви по стъпките ми — каза той и сложи крак в следващата плитка падина.
Трябваше да пази равновесие, докато стъпваше в малките кратери, и Мърсър размахваше ръце, за да се стабилизира. Селоме го следваше по петите. Тъй като не носеше две раници като Мърсър, тя подскачаше по-лесно и дългите й крака преодоляваха разстоянието с грациозността на гимнастичка, без да показва дали изпитва болка.
— Дай ми другия пълнител — каза Мърсър, когато стигна до последната дупка от куршумите.
— Точно това исках да взема. Амунициите ми останаха в тойотата. Нямам други пълнители.
Очите му се разшириха, докато гледаше откритото пространство пред тях, което ги делеше от безопасните скали. Двайсет метра осеяна с мини ничия земя. Нямаше друг път. Мърсър не чуваше бръмченето на двигателя на приближаващия се фиат, но знаеше, че след няколко секунди джипът ще се появи. Той пое дълбоко въздух като човек, готвещ се да извърши самоубийство.
Потискайки инстинкта си да изкрещи и да даде отдушник на насъбралата се в него енергия, Мърсър тръгна напред.
С всяка крачка той очакваше експлозия и пронизваща болка, която или ще го убие, или ще го обездвижи, докато преследвачите дойдат и го довършат. Мърсър измина половината разстояние без инцидент, но това не го утеши. Когато останаха само три метра, той изстена от отчаяние, че не може да ги прескочи. Но трябваше да се съобразява със Селоме и да прави малки крачки.
Изведнъж се чу изщракване.
Земята под краката му леко хлътна. Звукът приличаше на изщракване на пръсти и бе заглушен от собствената му тежест върху мината. Беше на детонатор и през оставащите части от секундата той можеше само да се надява, че Селоме ще прескочи мината.
Действайки инстинктивно, Мърсър премести тежестта на тялото си по средата на крачката и се хвърли напред. Но отчаяният му скок не бе необходим. След като бе стояла заровена в земята в продължение на петнайсет години, мината се бе повредила от пясъка и корозията. Детонаторът не можа да взриви експлозива. Мърсър се блъсна с рамото напред в скалата. Беше твърде зашеметен, че е останал жив, за да се претърколи. В шока си едва не се плъзна назад, но се обърна, подпря крака на камъка и спря да се свлича.
— Хайде, Селоме.
Тя сбърчи чело, опитвайки да се съсредоточи, и хукна по стъпките му. Въпреки преживения ужас Мърсър не можа да не се възхити на полюляването на гърдите й, докато Селоме бягаше. След няколко секунди тя беше до него.
— Добре ли си? — задъхано попита Селоме.
— После ще говорим за това.
Той стана и я поведе по хълма към подножието на една от многобройните планини в околността.
След около четиристотин метра или пет минути, след като излязоха от минираното поле, те чуха експлозия зад тях. Мърсър се обърна. Фиатът бе спрял зад тойотата. На покрива стояха двама африканци, несъмнено суданци, а в кабината имаше още двама. Всички гледаха простряната на земята фигура, лежаща неподвижно на няколко метра от превозните средства. В пустинята се бе образувал нов кратер, от който се виеше сив пушек. От откъснатия ляв крак на тялото течеше кръв, а крайникът беше на около метър от него. Мърсър предположи, че някой от преследвачите им се е опитал да ги догони пеша и е платил най-високата цена за неуспеха си. Двамата със Селоме продължиха да вървят, без да разговарят, и скоро изчезнаха в неравния терен. Мърсър забави крачка. Вече не се тревожеше, че може да ги следят.