Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Тази работа не ми харесва — рече той.
— Може да е друга експедиция, която търси минерали в същия район — неубедително предположи Селоме.
Мърсър не губи време да отговаря и веднага щом видя, че преследвачите превалят хълма зад тях, увеличи скоростта. Когато другият джип се приближи достатъчно, за да видят, че е фиат, на страничното стъкло на тойотата проблесна светлина. Миг по-късно отзад се вдигнах облачета прах, взривени от автоматично оръжие. Колко то и Мърсър да насилваше очуканата тойота, фиатът беше по-бърз. Единствено шофьорските му умения и способ ността да разпознава терена ги измъкнаха от обсега на оръжието.
Но на откритото пространство фиатът бързо започна да скъсява разстоянието между тях.
— Как така няма да успеем? — попита Селоме.
— Джипът им е по-нов и по-бърз. — Силната въздушна струя едва не изтръгна волана от ръцете му, но Мърсър го овладя. — Тук няма къде да им се изплъзнем, защото следите от гумите ни и прахолякът след нас ни издават.
Селоме и Гиби не оспориха думите му.
— Другият проблем са противопехотните мини — след минута мълчание добави Мърсър. — Ако този район е осеян с тях, а всеки ми казва, че е така, няма начин да не попаднем на някоя. Това е само въпрос на време.
— Може би онези зад нас първи ще попаднат на мина.
— Не и ако карат по следите ни.
Още един силен повей на вятъра блъсна тойотата. От хоризонта се задаваха буреносни облаци, които закриха гледката като черни завеси. Това беше страховита демонстрация на природната стихия.
— Кога ще се разрази бурята? — извика Мърсър.
— Не знам — отговори Гиби. — Виждал съм как подобни бури надвисват над определен район и в продължение на дни не помръдват.
— Шегуваш ли се?
— Вярно е — изкрещя Селоме, за да надвика свистенето на вятъра. — Тези бури обикновено се снишават над земята и не могат да минат над планините. Често не вали седмици наред.
— Това означава, че въздухът пред тях се сгъстява поради преградата на хълмовете и отскача назад, създавайки… — Гласът на Мърсър бе заглушен, когато въздухът около тойотата се изпълни със звуци.
Пясъчната буря се разрази толкова внезапно и силно, тримата се закашляха, преди да успеят да вдигнат стъклата. Джипът се изпълни с тъмнокехлибарена светлина, която се променяше непрекъснато, докато бурята бушуваше над тях. Небето трещеше, а пясъкът се вдигаме от земята и се извисяваше на стотици метри във въздуха. Мърсър намали скоростта, защото видимостта спадна до нулата.
— Господи — измърмори той, докато бурята се засилваше.
Предното стъкло стана матово. Селоме изпищя, а Гиби се вторачи с широко отворени очи във вихрушката. Вятърът блъскаше тойотата толкова силно, че джипът сякаш продължаваше да подскача по неравната земя.
— Селоме, на какво разстояние беше фиатът? — извика Мърсър.
— Не си спомням.
— Хайде. — Той се обърна, за да я погледне, и видя ужаса в очите й. — Изкажи някакво предположение.
— Може би на около осемстотин метра.
— Добре. Бурята ще заличи следите ни, но все още сме твърде близо до преследвачите. Щом хаосът се разчисти, ще ни видят за секунда.
— Какво да правим? — попита Гиби.
— Ще продължим — отговори Мърсър и решително стисна зъби.
— Но ти не виждаш — извика Селоме.
— Как да не виждам. Не виждам само какво има извън тойотата. — Шегата прозвуча плоско дори в ушите на Мърсър.
Той си представи как бе изглеждала пустинята преди бурята, припомни си детайлите и превключи на скорост. Тойотата запълзя напред, Мърсър караше по памет. Теренът беше относително равен, затова той не се тревожеше много, че джипът може да пропадне или да се накло-ни, но докато вятърът го блъскаше отстрани, беше невъзможно да кара по права линия.
Изминаха десет минути. Тойотата се движеше напосоки през въртящите се вихрушки от вятър и пясък. Ръцете на Мърсър се изпотиха, а тялото му бе напрегнато в очакване на промени в релефа, които биха сигнализирали появата на хълм или долина. И после бурята спря така внезапно, както бе започнала. Преди очите му да се приспособят към слънчевата светлина, Мърсър натисна до пода педала на газта, приковавайки Гиби и Селоме към седалките. Разполагаха със скъпоценни няколко минути, преди пясъкът около преследвачите им да се разсее.
— Селоме, гледай за фиата и ми кажи веднага щом го видиш.
На около осемстотин метра пред тях имаше серия ниски хълмове и Мърсър се надяваше, че ще останат зад гърба им, преди Селоме да забележи фиата. Но ако преследвачите им ги забележеха първи, с тях беше свършено.
— Виждаш ли нещо?