Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Не. Там бурята още бушува. Не ги виждам. Струва ми се…
Тойотата излетя във въздуха, разпръсквайки димящи парчета от каросерията и части от шасито. Грохотът от експлозията заглуши виковете на пътниците. Джипът се стовари на земята на трите си останали колела, наклони се на една страна и се преобърна. Предната броня изора дълбока бразда в песъчливата почва.
Противопехотната мина бе чакала десетилетия, за да нанесе смъртоносния си удар. Произведената в Съветския съюз мина нямаше мощността да унищожи тойотата и поради скоростта на джипа голяма част от силата на детонацията бе освободена под двигателя, вместо под волана, който бе активирал взривното устройство. Моторът пое по-голямата част от ударната вълна и само една десета от взривната енергия нахлу в кабината. Но това беше достатъчно.
Последното, което Мърсър си спомняше ясно, беше гласът на Селоме. После потъна във водовъртеж от образи, писъци и болка. Земята под джипа сякаш изригна и с трясък отново се стовари долу.
Ушите му кънтяха. Той избърса лицето си и видя, че треперещите му пръсти са обляни в кръв. Цялото тяло го болеше. Усещанията му бавно се възвръщаха. Не чувстваше болка, която би показала наличието на рана, откъдето можеше да изтича кръвта по дрехите му. Първата му мисъл беше за Селоме. Мърсър опита да се обърне и да я види, но не можа, защото бе притиснат под волана. Усещаше някаква тежест върху себе си и видя, че това е Гиби. Или по-скоро онова, което бе останало от него.
Силата на експлозията бе насочена към седалката до шофьора и бе разкъсала краката на младежа, които се държаха за тялото му само на няколко ивици плът. Взривът го бе убил мигновено, но от раните му още струеше кръв и капеше върху Мърсър. Сетивата му изведнъж се проясниха, когато видя мъртвия еритреец. Догади му се и той преглътна с усилие.
— Селоме?
Тя хлипаше. „Слава Богу“ — помисли Мърсър, бавно отмести трупа на Гиби от себе си и застана на разбитата врата. Зави му се свят и едва не се строполи върху мъртвия еритреец. Не провери дали е ранен и насочи вниманието си към Селоме. Тя лежеше свита върху вратата зад шофьора. Бе закрила лице с дланите си и раменете й потреперваха. Мърсър отново извика името й и Селоме най-после вдигна глава. Лицето й беше изцапано и косите разрошени, но Мърсър не видя кръв. Очите й бяха широко отворени от страх, но не изглеждаше изпаднала в шок.
— Дай ми ръката си. — Мърсър не бе забравил, че фиатът е зад тях. — Трябва да се махнем оттук.
Селоме неуверено протегна ръка и веднага щом пръстите им се преплетоха, Мърсър я дръпна да стане. Тя трепна, когато премести тежестта си на десния крак, който беше най-близо до експлозията.
— Добре ли си?
— Не знам — едва-едва промълви тя.
— Трябва да тръгваме. Фиатът ще ни настигне за нула време. — Мърсър погледна през строшеното задно стъкло и видя облак прах, който показваше накъде се движи пясъчната буря. Фиатът беше още сравнително далеч, но Мърсър знаеше, че ще ги настигне само за няколко минути щом стихията утихне. — Дай ми пистолета си.
— Какво?
— Пистолетът ти, Селоме. Дай ми го.
— Какви ги говориш?
Актьорското й изпълнение беше неубедително.
— Имаме около пет минути, преди да ни настигнат, и ако след това искаш да живееш, дай ми проклетия си пистолет.
Тя се вторачи в него със смесица от страх и объркване, сетне бръкна в раницата и извади голям автоматичен пистолет.
— Откъде знаеш?
Въпреки положението, в което се намираха, Мърсър изпита облекчение, че стената на потайност между тях започва да се руши.
— После ще ти кажа. Можеше да го използваме на пазара за добитък в Асмара. — Мърсър взе пистолета „Хеклер и Кох“. Селоме сви рамене, но не го погледна в очите. Той се измъкна от взривената тойота и и подаде ръка. — Ела. Ще ти помогна, но не поглеждай към предната седалка. Гиби е мъртъв.
Облакът прах от фиата вече не се сливаше с утихващата буря. Мърсър скочи на земята, протегна ръце и Селоме се хвърли в отворените му обятия.
— Стой тук.
В задната част на джипа имаше туба с пет галона бензин, прикрепена със специална скоба. Мърсър я извади, грабна две раници, паднали от багажника на покрива, и се върна при Селоме. Кратерът, издълбан от противопехотната мина, приличаше на малък, димящ вулкан. Той изчисли, че взривът е хвърлил тойотата на четири-пет метра над земята.
— Какво ще правим сега? Намираме се в минирано поле.
Мърсър не отговори на въпроса й, но не можеше и да го пренебрегне. Повърхността на пустинята беше заравнена от бурята. Но на петдесетина метра се извисяваше скалист хълм, където сигурно нямаше мини. Трябваше да стигнат до него, без да бъдат взривени от мините, при това да го направят бързо, за да не ги забележат преследвачите. Мърсър отвъртя капачката на тубата и започна да излива бензина върху тойотата.