Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
Същия следобед Дик получи две строги предупреждения за бързо каране, а веднъж пътният патрул дори щеше да го задържи. Той шофираше сам — бързо, но все пак безопасно. Мисълта, че можеше да стане злополука не по чужда, а по негова вина, му беше нетърпима. И такива злополуки никога не се случваха. Със същата увереност и точност в движенията, с които посягаше към молива на масата или към дръжката на вратата, без да се колебае, без да опипва, без да сбърка ни сантиметър в преценката си за разстоянието, той координираше и по-сложните си движения, например сега, когато караше мощна кола с голяма скорост по оживен междуселски път.
Но колкото и да бе съсредоточен в кормилото, колкото и да мислеше за деловите разговори с Карлсън и Уинг Фо Уонг, на когото трябваше да постави твърди условия, от съзнанието му ни за миг не излизаше мисълта, че Паола противно на обичая си днес ще измине осемте мили до Елдорадо, за да докара Греъм в чифлика.
Възкликна недоволно и започна да мърмори при тази мисъл, но след това кормилото погълна цялото му внимание, защото увеличи скоростта от четиридесет и пет на седемдесет мили в час, мина като вихър покрай един кабриолет, който пътуваше в същата посока, а след това свърна отново в дясната страна на пътя и се размина безопасно с една насрещна лека кола, макар че се промъкна сякаш под носа й. Намали скоростта на петдесет мили и поде прекъснатата нишка на мислите си: „Хм! Представям си какво би предположила Паола, ако се осмеля да направя такава разходка с някое хубаво момиче!“
Засмя се, защото си представи картината, която би последвала: когато бяха още младоженци, бе имал случай да се увери, че Паола може да го ревнува, макар и сдържано. Никога не беше правила сцени, нито явни забележки, изобщо не бе повдигала такива въпроси. Но още от самото начало се показваше обидена, ако той проявеше малко повече внимание към друга жена.
Усмихна се, като си спомни за вдовицата Дихеймъни, приятелка на Паола, миловидна и тъмнокоса, която ги бе посетила някога в Голямата къща. Същия ден Паола бе заявила, че следобед няма да излезе на езда, но след това тя чу как на масата двамата се уговориха да отидат към гористия каньон отвъд убежището на философите. И каква бе изненадата му, когато едва-що бяха тръгнали, Паола ги догони, така че отидоха тримата! Тогава той се бе усмихнал вътрешно, но бе му станало приятно, защото нито мисис Дихеймъни, нито разходката имаха особено значение за него.
Така бяха тръгнали нещата, че от самото начало бе привикнал да не проявява много внимание към други жени. В това отношение той си налагаше много повече ограничения от Паола. Нея той дори насърчаваше, винаги я оставяше съвсем свободна и се гордееше с това, че забележителни мъже проявяват интерес към жена му. Приятно му беше, че тя прекарва добре и се забавлява. И с основание, каза си той замислено. Той бе тъй сигурен в нея, до такава степен й вярваше — повече, отколкото тя имаше основание да му вярва, признаваше си той. Дванадесетте години, изживени заедно, бяха оправдали това му отношение към нея — той бе тъй сигурен в Паола, както бе сигурен, че земята се върти. А сега, продължи той образното си сравнение, бе започнал да се съмнява, че земята се върти, и допускаше, че тя може би е тъй плоска, както си я беше представял някога Оом Паул22.
Подръпна ръкавицата си, за да погледне ръчния си часовник. След пет минути Греъм щеше да слезе от влака на гарата в Елдорадо. Дик като вихър се носеше към чифлика по пътя от Сакраменто. След петнадесет минути се размина с влака, с който беше пристигнал Греъм. Едва когато остави Елдорадо далеч зад гърба си, настигна Дъди и Фъди с двуколката. Паола управляваше, а Греъм седеше до нея. Като се изравни с тях, Дик намали скоростта, махна ръка за поздрав към Греъм и като стъпи отново на педала за газта, весело подвикна:
— Прощавайте, че ще трябва да гълтате моя прах. Преди вечеря, Евън, ще ви бия на билярд, ако се довлечете, разбира се, дотогава.
ГЛАВА XXVI
22
Оом Паул или Крюгер Паул — потомък на бурите в холандска Южна Африка, станал президент на Трансваал. Б. пр.